Според статистиките до абсцес стигат едва около 3% от майките, които развиват мастит, т.е. това е едно наистина рядко срещано усложнение. В наши дни до абсцес се стига много рядко, тъй като отдавна се знае, че абсцес се развива обикновено заради ненавременно или неправилно проведено лечение на мастит.
Проблемът с гърдата най-често започва със запушване, преминава в мастит и едва тогава, ако лечението е било недостатъчно или неадекватно (напр. кратък курс на антибиотично лечение – под 7 дни, или пък неправилно подбран антибиотик), може да се стигне до абсцес. Понякога абсцеси се развиват, ако имунната система на майката е силно потисната от наличие на хронични заболявания.
Организмът се опитва да се справи с възпалението в гърдата, което не е съвсем овладяно, като се опитва да го ограничи и изолира в малко пространство. Така се формира абсцес – овално образувание в гърдата с ясно отграничена форма и краища. На пипане се усеща твърдо и/ли изпълнено с течност (гной). Мястото над подутината е силно зачервено, като червенината не е разпръсната по гърдата, а е съсредоточена в този участък. Най-често това е съпроводено с връщане на температурата и маститните оплаквания след период на подобрение, макар че понякога е възможно да липсва температура, особено ако процесът се развива бавно. Ако не се установи навреме, че става въпрос за абсцес и не се предприеме своевременно лечение, може кожата на мястото над абсцеса да започне да се бели и да „пробива”, тъй като организмът се опитва да изтласка навън насъбрания секрет. Понякога майките и медицинските лица може да объркат това „белене” на кожата за резултат от чести и/ли твърде топли компреси и масажи, но неминаващата болезнена подутина е сигнал да се направи изследване. Възможно е спонтанно “пробиване” (руптура) на абсцеса и изтичане на събраните секрети.
Диагнозата се прави с ехографско изследване, а лечението на абсцес се провежда от лекар (най-често хирург или мамолог), тъй като е необходима лека хирургична намеса и антибиотично лечение.
Ако абсцесът е малък (под 3 см), е възможно съдържимото да се отстрани и кухината да се почисти само чрез аспирация със спринцовка под ехографски контрол.
Ако е по-голям от 3 см или по преценка на лекаря, се прави оперативно дренаж и може да се остави дрен за няколко дни, така че да се почисти събралия се секрет.
Разрезът при абсцес не е голям и не се зашива, а се оставя да се затвори сам. Възможно е от мястото да изтича мляко – това не е проблем и дори може да улеснява оздравяването.
Кърменето може спокойно да продължава от незасегнатата гърда през цялото време.
Развитието и лечението на абсцес не налагат спиране на кърменето, независимо че са много болезнени. Преживяването на всичките тревоги, болки и проблеми около мастита и хирургичната интервенция при абсцес обаче са травмиращи и е нормално да се замисляте дали искате да продължавате да кърмите. Важно е да обсъдите притесненията си с консултант по кърмене и с лекаря си, особено ако планирате отбиване, за да може то да се случи по максимално щадящ начин и да не предизвика нови проблеми с гърдите.
“Рязкото отбиване или подтискането на лактацията с медикаменти в действителност може да забавят излекуването на абсцеса, тъй като допринасят за образуването на сгъстяващ се секрет, който вместо да намалява препълването на гърдата, го увеличава.” (Walker, M. Breastfeeding Management for the Clinician: Using the Evidence. Jones & Bartlett Publishers; 2 edition (December 28, 2009))
Съществува и опцията да прекратите напълно кърменето от засегнатата гърда, но да продължите да кърмите от здравата колкото дълго желаете. Едностранното кърмене е напълно възможно – с по-често сукане млякото в здравата гърда може да се увеличи и регулира спрямо нуждите на детето. Нужно е спирането на млякото в болната гърда да става постепенно и щадящо, за да не се пречи на процеса на излекуване. Когато се прави едностранно спиране на кърмата, не е възможно да се използват медикаменти за потискане на лактацията – използват се само естествените механизми за спиране на млякото с постепенно намаляване на стимулацията.
Много майки избират да продължат да кърмят въпреки болките и страха от продължаващи проблеми. Ако мястото на разреза не е непросредствено до ареолата, е възможно да кърмите бебето от засегнатата гърда (най-често 24 ч след дренажа и след като е започнато антибиотичното лечение).
Ако разрезът е близо до ареолата и кърменето е твърде болезнено или бебето би имало контакт с изтичащите секрети, обикновено се търси начин за изцеждане на гърдата, докато мястото заздравее достатъчно, за да стане кърменето отново възможно.
В зависимост от мястото на абсцеса и от това как е направен разрезът за дренирането му, е възможно на това място да се прекъснат каналчета от образуващите се сраствания. Известно намаляване на кърмата в засегнатата гърда е често срещано. При следваща бременност и кърмене отново е възможно тази гърда да произвежда по-малко мляко и да е по-склонна към запушвания и проблеми, ако разрезът е бил по-голям или е засегнал повече каналчета.
References:
Kvist, L. J., & Rydhstroem, H. (2005). Factors related to breast abscess after delivery: A population-based
study. BJOG, 112, 1070–1074.
Dener, C., & Inan, A. (2003). Breast abscesses in lactating women.World J Surg., 27, 130–133.
Amir L, et al. Incidence of breast abscess in lactating women: report from an Australian cohort. BJOG. 2004;111(12):
1378-1381.
Ozseker B, et al. Treatment of breast abscesses with ultrasoundguided aspiration and irrigation in the emergency setting.
Emerg Radiol. 2008;15(2):105-108.
Ulitzsch D, Nyman MKG, Carlson RA: Breast abscess in lactating women: US-guided treatment, Radiology 232:904–909, 2004.
Christensen AF, AL-Suliman N, Nielsen KR, Vejborg I, Severinsen N, Christensen H, et al: Ultrasound-guided drainage of breast abscesses: results in 151 patients, Br J Radiol 78:186–188, 2005.
