Водното раждане на Данаил

Разказът за водното раждане на Дани е предоставен от майка му

В началото на бременността започнахме да се срещаме с 2 бременни приятелки и да говорим за различните аспекти на подготовката за раждането. Прегледахме книгите на Сиърс “The pregnancy book” & “The birth book”, разменяхме си и линкове към сайтове за активно раждане. Бяха много полезни срещи. Скоро след това едната приятелка роди, а аз вече се чувствах готова да раждам (а имаше още мнооого време).

Но не бързах – исках да се насладя на цялата бременност максимално По същото време започнах да чета за пренаталното общуване с бебето – с музика, говор, светлина и допир. Всяка сутрин преди работа отделях време за това и беше прекрасно.

Междувременно някъде в 6-я месец започнах да чета по-задълбочено за оптималното фетално предлежание и да обръщам по-голямо внимание на позите, в които стоя, седя, спя. Тогава забелязах, че бебето не е в най-добрата такава (беше главично, с гръбчето отдясно, а не отляво, както е най-добре) и въпреки мноогото време пред мен, започнах да правя конкретни упражнения, които да му помогнат да се завърти, . Страшно полезен в това отношение ми беше сайтът spinningbabies.com, както и тези акушерски архиви: Suboptimal Fetal Positions (всъщност всички теми там си заслужават задълбочено изчитане, заедно с линковете).

Бебето започна да се върти и застава и отляво, но до края на бременността си сменяше позите. Пропуск ми беше, че не направих всичко възможно за дълбоката релаксация на лигавиците и сухожилията около матката. В сайта на spinningbabies се споменава, че възможна причина за неоптималното предлежание (седалищно, напречно, постериор и отдясно) е и усукване на сухожилията, което се получава понякога и от начина на носене на по-голямо дете (а аз допреди да забременея непрекъснато носех Ради на хълбок).

Бях си изградила представа за това какво точно искам от раждането, а именно:

• минимална лекарска намеса

• без упойка

• без окситоцин

• възможност да се движа по време на разкритието и да сменям позите, в зависимост от нуждата

• да приемам течности по време на раждането

• спонтанно изтичане на водите без изкуствено пукване на мехура

• при пълно разкритие, да напъвам при изразени напъни спонтанно

• без епизиотомия при нормално протичане на изгонването

• изчакване спиране пулсирането на пъпната връв преди да я прережат

• без матергин за израждане на плацентата

• локална упойка за евентуални шевове

• бебето при мен веднага след раждането

Ваната в Св.София даваше възможност най-безконфликтно да получа това, което искам – смяната на позите плюс лисата на епизиотомия, упойка и окситоцин, по-плавен преход за бебето, по-малка вероятност от разкъсвания и т.н. Така че се спрях на този вариант. За другото трябваше да се договарям с лекарката, което се оказа лесно по-късно.

В 9-я месец прегледах всичко, което бях чела като техники при раждането и – как да помогнем на бебето да си прибере главичката към тялото, упражнения, ако се завърти постериорно (с гърба към гърба на майката, вместо обратно), ако разкритието върви бавно, как да помогнем бебето да слезе в малкия таз и главичката да се ангажира; какво се прави, ако главичката е ангажирана, а бебето не е завъртяно правилно и т.н.

2 седмици преди термина говорих с д-р Григорова за раждането във ваната (оказа се, че само тя и д-р Семерджиева водят водните раждания). Тя ме прегледа, каза, че шийката е омекнала, бебето е около 3кг и имам всички шансове да родя във ваната спокойно. Даде ми телефоните си.

Чаках. Представях си раждането, говорех на малкото човече, слушах любима музика, разхождах се с любими хора, правех релаксационни упражнения и упражнения за релаксация на матката (кръгове върху медицинска топка, belly dance, инверсия , rebozo sifting и т.н.

Някъде на 9-ти (седмица преди термина) усетих, че бебето е слязло и вечерта с/у 10-ти се завъртя отляво и започнаха леки болки, които продължиха през нощта. Поспах някъде до 5 сутринта, когато видях, че контракциите, макар и несилни, са на 5 мин. Станах и си направих електролитен разтвор (вода, лимон, мед, шипка сол, сода и калций). Закусвах. Но някъде към 7ч контракциите ми се разредиха и към 9 спряха съвсем.

Звъннах на д-р Григорова и се уговорихме да мина за преглед на следващата сутрин. Е, оказа се, че имам 5 см разкритие, шийката е изгладена и главичката е ангажирана. Д-р Григорова ми предложи да ми пукнат околоплодния мехур веднага и така до няколко часа да родя. Отказах, а тя ми каза да се подготвя за бързо реагиране при възстановяване на контракциите.

Денят ми мина главно в разходки. Вечерта ми падна тапата, но нямах контракции или болки. На следващата сутрин (12-ти) съвсем изведнъж започнаха контракции на 4-5 мин. Обадих се веднага на лекарката и минахме да я вземем на път за болницата. Междувременно тя се беше обадила да приготвят ваната.

За съжаление през нощта бебето се беше обърнало пак отдясно. Лошото на този вариант е, че често при стартиране на родилния процес, бебето минава през чист постериор отзад до отляво, което прави нещата дълги и болезнени. За да предотвратя това с надежда да мине отпред, стоях на ръце и колена в колата.

В болницата при прегледа имах вече 7-8 разкритие, така че се отказаха от клизмата. Уговорих с д-р Григорова, че искам пъпната връв да спре да пулсира преди да я прережат и че предпочитам, ако не се налага, да не ми слагат матергин за израждането на плацентата.

Влязох във ваната. Както една друга пациентка на д-р Григорова казала: “Животът е хубав”. Водата беше приятно топла и се подменяше непрекъснато. Можех да се движа както ми е удобно. Съпругът ми беше с мен. Говорехме си и се шегувахме.

Но бебето си стоеше отдясно независимо от смяната на позите. Част от проблема беше, че условие да влезеш във ваната е пукнат околоплоден мехур, така че ми го пукнаха, а при това положение движението на плода става много по-трудно (още повече при размерите на бебето, както се оказа).

Transition фазата беше лека и бърза. Но дотук с лекото и бързо. Напъните ми започнаха, но продължителността на контракциите не беше достатъчна, съответно аз не напъвах достатъчно според “критериите”. Ето тук имаше значение позата на бебето – когато тя не е оптимална, натиска върху шийката не е оптимален и съответно контракциите също не са.

Имаше 2 варианта – или да “избутам” бебето “на мускули” или да изчакаме и аз да напъвам следвайки естествените напъни, макар и по-бавно. Но приетото схващане при нашите лекари е, че в тази фаза, когато разширението е пълно и бебето е ниско долу, за него е опасно да стои в това положение и трябва да се “изгони” максимално бързо. Е, изследванията сочат друго и има добри статии по въпроса, но така или иначе тук вече не можех да много да се намеся – акушерката и д-р Григорова стояха около ваната и ме чакаха. Трябва да спомена все пак, че д-р Григорова прояви голямо търпение.

След като опитах няколко напъна и нямаше прогрес, ме оставиха около половин час да напъвам сама. Смених си позата на колене и ми беше доста по-удобно. Така бебето слезе още надолу. Тоновете бяха перфектни. Боби ми ми подаваше вода между контракциите. Беше освежаващо. Присъствието му ми вдъхваше спокойствие. Не бях сама.

Е, стигнах момента, когато се шегувахме между контракциите: “Спрете влака. Искам да сляза.” Облегнах се отново на ваната по гръб, за да ми помагат в стандартната поза. Това беше неприятната част. След дълго напъване, главичката започна да прорязва. Усещах как се връща малко назад между контракциите, после: “Не напъвай, дишай”. Дишах, после още една контракция и раменете, ааааа, ето го – тежкото хлъзгаво телце върху корема ми, цялото покрито с верникс. Гледа. Толкова кротко.

Здравей!

Взеха бебето, за да го аспирират, премерят, облекат. Помогнаха ми да изляза от ваната и легна на стола за ревизия и раждането на плацентата. Тя се отдели бързо и цяла. Почти нямах разкъсвания (Тук е мястото да спомена името на акушерката – Соня Станчева – свърши си страхотно работата тази жена!). Докато д-р Григорова ме шиеше, ми донесоха Данаил (4100, 55см)- как това същество беше живяло в мен?!

Щастлива бях!

Не можех да го кърмя веднага, защото както и очаквах, имаше къса юздичка на езичето, но около 2 часа по-късно го взех на леглото до себе си и след упорство от двете страни, засука. Държах показалеца си с лек натиск на ареолата, така че да подпомага зърното и използвах и позата футболна топка (даваше възможност за по-добър контрол). Въпреки това зърната ми се разраниха и нямах търпение да се прибера и отида да клипнем юздичката.

Следващите 2 дни минаха в мноого кърмене – Дани се будеше и сучеше често. Така не 3-я ден кърмата ми беше слязла и за разлика от Ради изкара почти незабележима жълтеница . Прибрахме се.

Нещо за което съжалявам, понеже пропуснах да им кажа на време, е да не отмиват верникса (който естествено овлажнява кожата и е добре да се остави да попие в нея) и да не го къпят с каквото там ползват. Ето тук има добри насоки: Care of the Newborn: Proposed new guidelines (на сайта има още добри статии по въпроса).

Другото, за което ме е яд е, че не знаех как да успея малкият да постои след раждането максимално време гол върху кожата ми без да рискувам да се охлади (стаята не е достатъчно топла + местенето на 2 пъти). А това е важно не просто заради връзката мама- бебе, но за да може бебето да се “колонизира” с бактерии от майката, срещу които има готови антитела, вместо с чужди и което е по-лошо – с болничните. (Microbial Colonization of Newborn Skin and Gut)
Не бих казала, че в онзи момент ми се раждаше отново, но сега 10-ина дни по-късно изпитвам носталгия по времето непосредствено преди раждането и самото раждане. Лисва ми очакването, чувствата, усещанията, тежестта, онази “комуникация”. Иска ми се да изживея отново цялото раждане с всичката му интензивност до самия край на срещата.

Прекрасно беше. Почти:).

Да кажа в заключение – д-р Григорова беше точният лекар за раждането, каквото го исках в условията БГ болница. Беше толерантна към желанията ми, уважаваше ги, имаше нужното търпение и кураж. Водата пък ми даде шанс за възможно най-естествено, без намеса, медикаменти и травми раждане – максимално близко до това, което исках.