Тъй като изживях вълненията около раждането на Илия доста отблизо, не съм безпристрастен наблюдател. За сметка на това пък имах достатъчно ясен поглед зад кулисите, така че ми се иска да споделя няколко неща.
Сега, в ретроспекция и без притеснение от разколебаване шансовете за успех, мога спокойно да кажа, че има твърде малко раждания, които стартират с такъв перфектен набор от обстоятелства, предразполагащи да завършат секцио.
За мен това раждане е идеалният пример, че нагласата, волята и твърдата увереност в себе си и собствените сили могат да преобърнат дори лошата комбинация от фактори и да доведат нещата до успешен край.
Предпоставките за секцио бяха ясни – според ехографа Илия тежеше 3кг още в края на седмия месец от бременността, а комбинацията от високо тегло и първо раждане представлява очевиден рисков фактор.
В добавка още далеч преди раждането стана ясно, че бебето е в една от т.нар. субоптимални фетални позиции – гръбчето му беше вдясно, вместо както е по-добрият вариант – вляво. Макар да изглежда незначителна подробност, това има голямо отношение към протичането на родовия процес, понеже показва, че главичката на бебето се отнася към таза не под най-добрия ъгъл. Т.е. това означава, че бебето в тази позиция трябва да направи компенсаторни завъртания, докато застане така, че главичката му да може да мине през тазовия отвор. А допълнително въртене обикновено означава по-дълго раждане и повече болка.
Такива раждания често се проявяват като т.нар. back labor, характерни за които са кратки нерегулярни контракции, придружени от много силна болка ниско в кръста и удължено и забавено протичане на раждането.
Стандартният начин, по който се реагира на забавено раждане и непродуктивни контракции в родилните домове е майката да се сложи на системи и да се спука мехура, за да се усилят контракциите и да се ускори раждането. Това обикновено означава задължително лежане по гръб за остатъка от раждането.
Легналото положение, изкуствено усилените от системата контракции и липсата на води постигат едно – затрудняват силно възможността на бебето да се завърти, правят и без друго силните болки от лошата позиция непоносими и често изискват включване на епидурална упойка, като така сериозно намаляват изгледите раждането да приключи благополучно по вагинален път. И действително в по-големия процент от случаите тези раждания приключват със секцио заради липса на (задоволителен) прогрес и изтощение на майката от непосилните болки.
Какво направи възможно избягването на този лош сценарий за раждането на Илия?
При това раждане комбинацията от фактори, които помогнаха то да завърши благоприятно, бяха следствие по-скоро от първоначалната нагласа и ясната представа на майката за това как иска да протече раждането й, отколкото от съзнателно прилагане на знания и мерки (както би станало с раждане, водено от лицензирана акушерка в страни, където акушерката е самостоятелно практикуващ медицински кадър и работи съвместно с, а не подчинено на акушер-гинеколога, както е у нас).
Ключовите моменти са ясни – възможността да остане дълго у дома, без да бъде постоянно следена за честота и ефективност на контракциите, е едно от най-силните предимства в този случай. Често майките отиват твърде рано в болницата и това намалява шанса раждането да протече със собствено темпо – контракциите биват следени, оценявани, манипулирани в съответствие с определени `норми` и това най-често има по-скоро негативен, отколкото позитивен ефект.
Отиването в болницата има психологически ефект и върху майката, и върху медицинските работници. За майката то подсъзнателно означава, че е на път да се предостави в ръцете на специалисти, които поемат отговорността и ръководството. За медицинският работник отиването на майката в болницата е знак, че тя има нужда от помощ – а оказването на помощ в повечето случаи се възприема като подтик към активно действие и намеса.
В конкретната ситуация възможността да прекара дълго време у дома, движейки се и почивайки според нуждите си, като оставя тялото да върши собствената си работа, е било най-доброто, което може да се направи.
Предварителната информация за това по какъв начин се усеща постериор-раждането и какви простички мерки може да се вземат, за да се помогне на майката и бебето, също е изиграла своята роля.
Повдигането на корема с чаршаф, което е описано в разказа и вероятно звучи странно и екзотично, е една от ефективните мерки за подобряване положението на бебето. И макар да не е довела до спонтанното завъртане на Илия в оптимална позиция, наред с повече комфорт за майката вероятно е помогнало да се формира възглавничка от води под главичката на бебето, което е улеснило завъртането му в по-късните етапи на раждането и е облекчило получаването на разкритие.
Затова изключително благоприятен за хода на раждането е и нетипичният факт, че спукването на водите е било отложено до получаване на пълно разкритие, което не е честа практика в болниците.
Възможността за смяна на позиции и отпускащото и релаксиращо действие на водата във ваната също са изиграли решителна роля, за да направят болките по-поносими и да улеснят завъртането на бебето.
Търпението, проявено от д-р Дончева във воденето на раждането и ненасилването на процеса въпреки много продължителната втора фаза на раждането (която често се приема като повод за сериозно притеснение и от лекаря, водещ раждането, и от неонатолозите), са изключителни и достойни за възхищение. Предвид колко лесно е било да се разстрои процеса с ненавременна намеса, разбирането и внимателния индивидуален подход са били идеалното разрешение.
След това раждане повече от всякога съм убедена в удивителната способност на женското тяло да извае и доведе на бял свят новия човек по най-добрия начин – стига да му бъде дадена възможност да си свърши работата със собствено темпо и към действията му да се отнасят с внимание и уважение.
А самата история е едно от мъничките чудеса, които доказват, че ако силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства желанието ти да бъде изпълнено 🙂
На майката на Илия с възхищение и много обич
Кърменето като начин на живот 