Избор ли е кърменето


Толкова често се чува, че дали да кърмиш или не, е въпрос на избор на майката. За последно го чух съвсем скоро, в национален ефир, от лекар, когото изключително много уважавам заради всичко, което прави за кърменето.

Политическата коректност изисква да се съглася. Простият здрав разум – също, защото ако една майка не желае да кърми, нищо няма да се получи. Кърменето нерядко изисква известна упоритост и убеденост, така че нагласата на майката е решаваща.

Но… не мога да го приема за вярно. Всичко, което усещам и съм научила за кърменето като процес и взаимодействия, е в противоречие със съвременната идея за кърменето като алтернативен избор наред с възможността за хранене с АМ.

Погледнато от чисто биологическа гледна точка, на майката не е предоставен избор – начинът на хранене на бебето е решен без нейно съзнателно участие. Независимо какво планира тя да прави с храненето на бебето, тялото й не е запознато с тези планове. От момента на зачеването то стартира всички необходими приготовления, за да продължи след раждането да се грижи и да храни детето, както го е правило и в утробата. Гърдите се развиват, хормоните се съгласуват в сложни красиви комбинации, за да позволят синтеза и отделянето на скъпоценното мляко, произведено по уникална рецепта точно за това бебе, точно от тази майка, която го е родила и чието тяло познава бебето й толкова добре. Тук няма избор – има просто природа.

От друга страна – кърменето не е едностранен процес. Майката и бебето винаги би трябвало да се разглеждат като диада, като неразривно цяло, както е било по време на бременността. Единият не може без другия и всяка намеса при единия пряко рефлектира върху другия.

Тогава – къде е бебето във фразата, че кърменето е избор на майката? Кой зачита неговите права и това, което то би избрало? За съжаление ултимативно се приема, че бебето няма глас в това уравнение. Майката е родител – тя решава как ще се храни бебето. Дали изборът й е въз основа на добра информираност или на поредната мода, е съвсем друга тема…

Много често може да се чуе, че майката е искала да кърми, но бебето е решило друго – то изобщо не е пожелало да засуче и се е дърпало с ужас и писъци от гърдата. Ето – то не иска гърдата, не желае да суче и явно предпочита шишето с АМ. Не е ли това неговият ясно заявен избор?

Би могло да се приеме за избор, ако в природата съществуваше алтернатива. Но кърменето не е просто начин за хранене. То е средство за оцеляване – неслучайно бебето, което се ражда толкова незряло иначе, има развити сукателен и гълтателен рефлекс. То трябва да суче – за да оцелее. Кърменето е нормалният начин, по който едно бебе е програмирано да се храни – а отклонението от нормалното показва проблем. Храненето с шише и АМ е алтернатива за хранене на бебе с проблем, а не решение на съществуващия проблем. Често се счита, че щом бебето може да се храни по алтернативен начин, значи проблем няма – този начин на мислене е твърде далеч от природната логика на нещата и затова в немалко случаи води до игнорирането или забавеното откриване на проблеми, които могат да бъдат от дребни до доста сериозни.

Погледнато в логичния си природен контекст, кърменето е показател за здраве и равновесие. За физическото и душевното здраве и равновесие на майката, за доброто физическо и психическо развитие на здравото доносено бебе – и в доста по-общ план, за емоционалното и психическото равновесие на едно общество. По този показател равносметката за нашето време е тъжна.

Коментари са забранени.