„Напоследък се наблюдава тенденцията по-интелигентните жени да избират секцио.“


Цитирано във форумите изказване от лекар, което да подкрепи тезата за секциото като интелигентен и цивилизован избор за раждане

Убедена съм, че има такава тенденция.

Интелигентността е определено една от най-важните причини, поради които човекът върви срещу природата си и срещу природата като цяло.

Защото интелигентност наред с всичко останало означава и осъзнаване – на собствените ни ограничения. Осъзнаване на това докъде се простират възможностите ни и колко малко знаем все още.

В наше време има достъп до замайващо количество информация по всеки въпрос – толкова много, че търсещият интелигентен човек бързо разбира колко малко знае за раждането и колко малко е под волевия му контрол. Това го плаши безумно, защото има уменията да разбере (=интелигентност), но не и способността да приеме. 

Липсват му смирение и приемане на собствените граници.

Липсва му желанието да признае, че всяка намеса на алчните ни, по детски разрушителни човешки ръце в неща, за чиято комплексност имаме все още твърде малка представа, носи риск. Дотолкова обсебени сме от нуждата да контролираме онова, което поне донякъде се поддава на контрола ни, че сме склонни да затваряме очи пред фаталното човешко късогледство по отношение на дългосрочните последствия от действията ни…

Липсва и нещо простичко, което е било напълно естествено за човека, преди арогантно и безпочвено да си повярва до днешната степен – вяра в природата, в прекрасните способности на тялото си независимо от разума човешки не само да извае в утробата човек, но и да го роди и да го изхрани след раждането.

Може би това наложило се разделение на разум и тяло е днешното първично проклятие – развитие на разума за сметка на изгубената връзка с телата ни. Защото днешният човек не се чувства добре в тялото си – то е враг.

Нещо нетрайно, лесно увреждащо се, отклоняващо се или напълно неотговарящо на създадените от нас самите, противоречащи на природната логика стандарти – за повечето от нас това е образът, който подсъзнателно носим. Ние воюваме с телата си, не ги приемаме, не ги щадим – воюваме с нож срещу бръчките, срещу последствията от собственото ни поведение, постоянно сме нащрек, надзираваме и опитваме с външни мерки да контролираме това свое-чуждо тяло. Как да му имаме доверие – в нашите очи то постоянно ни предава, не отговаря на критериите, които ние сме измислили.

Затова интелигентният човек, съзнателно или подсъзнателно воюващ с тези раздиращи вътрешни противоречия, изпитва такава стръвна нужда да наложи контрол.

Търпеливо и кротко да приеме природните закони, да се потопи в тялото си, да развързва полека възела и да усети очарованието на процеса и гордостта от това, на което физическото му аз е способно, е умение, което днес почти не притежаваме. По нашите мерки това просто не е за всеки.

Затова за много хора е такова облекчение, че има и друг начин – действайки направо с меча, възелът се разкъсва, без човек да се чувства безпомощен и  скован в неразбираемите действия на собственото му тяло. Така е активен и прави онова, което се диктува от разума. Това е съзнателният му избор. Той е израз на свободната му воля, непредоставен на безименни непредсказуеми сили. И представлява контролиран процес, в който действието се води от разума. Привичното състояние е възстановено – тялото е поставено на обичайното си място, обект на манипулация и намеса, а не непредсказуем субект на уравнение с много неизвестни.

Дали интелигентността е дар – или проклятие…

6 responses to “„Напоследък се наблюдава тенденцията по-интелигентните жени да избират секцио.“

  1. Много емоционална статия!
    Имах дългогодишен първичен стерилитет, като причините до последно не бяха установени. За мен „няма причина да не можете да забременеете“ беше по-страшно и отчайващо от каквато и да била неприятна причина. Защото не знаех срещу какво съм изправена…
    Когато менструацията ми закъсня 5 дена си помислих, че ме хваща ранен климактериум… какво друго би си помислила жена в моето положение?
    Когато лекарят ми видя плодния сак не повярва на очите си, притесни се, не искаше предварително да се радва…
    През първия триместър се молех да не прокървя.
    През втория, след установена частична плацента превиа, се молих да не се смъкне още…
    През третия се молех да устискам до края, да имам възможността да дам на човечето необходимото заложено от природата, за да се роди доносено,здраво и добре сложено…
    Непрекъснато се люшках между двете възможности – секцио, нормално. Изпитвах угризение и по отношение на двете. Знаех, че ако нещо се обърка – не с мен, а с бебето, аз не бях важната в случая – по време на раждането, няма да си го простя…
    Дойде времето, когато трябваше да взема окончателното решение. Направих своя избор и подтиснах колебанията и съмненията, защото исках да се съсредоточа, да се настроя, за да мога, когато дойде момента да съм спокойна, да не се паникьосам или страхувам. До момента, в който бебето изплака се притеснявах единствено от адаптацията му след изваждането.
    Не съжалявам за избора.

  2. Явно погрешно си останала с впечатлението, че определям като неинтелигентни хората, които избират секциото по желание като начина за раждане на децата им. Не е така – това си е техен избор, често взет след доста подробно проучване (както съм написала и в коментара си) и в много случаи има доста дълбоки причини за такова решение. Така че – интелигентността определено играе сериозна роля за вземане на решението.
    Въпросът беше съвсем друг – дали интелигентността и дълбокото съмнение в собствените ни възможности не ни играе лоша услуга и не ни лишава от силата ни. Ситуацията, която ти описваш, е толкова типична за случая – предполагам, че когато тялото ти веднъж те е `предало`, неизпълнявайки една от основните си функции и налагайки да се възползваш от технологиите – по нормална логика идва заключението, че раждането няма да прави изключение, защото вече нямаш никакво доверие на тялото ти да завърши постигнатото с толкова труд и болка скъпоценно чудо…Отделно, че в такива ситуации всеки един риск изглежда многократно по-голям и отново страхът е този, който води към опитите да контролираш всяко едно нещо, което се поддава дори мъничко на контрол.
    Т.е. написаното от теб в никакъв случай не оборва това, което аз съм описала – а само го подчертава по много подходящ начин. Страх, риск и недоверие – основно на това базира преценките си съвременният човек. Изглежда ми тъжно и по някакъв инстинкт – неправилно. Не успявам да изразя съвсем точно това, което ми се искаше да опиша, вероятно затова се създават погрешни представи.

  3. След голяма борба забременях инвитро от третия път, не мога да опиша какви мъки физически и психически изживяхме с мъжа ми. Финансовият момент не споменавам, въпреки , че и той беше тежък.Ако разчитах на естествения подбор, а не на интелигентността, търпението ни и професионализма на лекарите, сега нашият малък син нямаше да го има. Родих секцио,5 дни преди термина ми, избора беше мой, не исках по никакъв начин да застрашавам излизането на бял свят на малкия човек. Всичко мина по ноти, възстонових се бързо, малкия нямаше никакви проблеми, започнах да го кърмя на 3-тия ден и така вече 4 месеца.Запознах се с момичета, които бяха родили „естествено“ и имаха по 10 шева, децата им бяха вадени по нечовешки според мен метод.Всичко има 2 страни разбира се, но ако трябва да раждам отново пак бих избрала „секцио“. Да, интелигентна съм)))

  4. Demetra

    Развиването на умственото тяло е част от пътя на човечеството.
    Добре развитият ум предпоставя човека да си мисли, че това е върхът на неговата еволюция. Но глупав е този, който си повярва, че е своя ум.
    Добре развитият ум предпоставя човека да си мисли, че може да контролира Природата. Но глупав е този, който си повярва, че може да я контролира с ума си.

    Човекът не е само физическо тяло. Човекът е съставен от няколко тела, между които се наблюдават нисши и висши тела. Физическото тяло е нисше тяло. Тялото на психиката (на чувствата и страстите) е нисше тяло. Тялото на ума също е нисше тяло. Духът на човека, онази дълбока и мъдра Сила, която всеки носи у себе си, но която не всеки допуска до себе си, е висше тяло. То е съвършено и то контролира съвършения механизъм на действие на физическото тяло. Човек обаче може да създаде смущения чрез другите си нисши тела, най-често чрез страха си или опитите да обхване всичко с ума си (когато е по-интелигентен!). Тези смущения пречат на работата на онази съвършена Сила, която носим у себе си и на която се дължи съвършенството на Природата (тази Сила се съдържа във всичко що живее и във всеки процес). Така възникват проблемите.

    При по-първичните хора страхът е достатъчен фактор за смущение. Всички сме забелязали какво сковаване причинява страхът и всички останали чувства, които произлизат от него – тревога, несигурност, гняв, тъга и пр. И какви проблеми настъпват от сковаването.

    При по-интелигентните хора, които вече работят на умствено ниво, умът причинява същите проблеми като страха при първичните. Разликата е, че „умните“ се мъчат да овладеят страха си, чрез „умни“ действия, а не просто да изразяват първични емоции. Тъй като обаче и умът на човека стои ниско в йерархията на неговите тела, той се явява смущение за неговия Разум. Разумът, който е сътворил и управлява съвършено природните процеси. Разумът, който е Духът, Интелекта, Интуицията, Силата, Божественото у всеки човек. Разумът не е ума. Интелигентните не са Разумни. Разумните не са умни. Все още твърде малко хора на тая Земя са достигнали или по-право казано допускат своя Разум до себе си. Повечето все още си въобразяват, че умът им е върхът на айсберга на собствения им път на развитие и така сами зациклят.

  5. Интересна статия. Не виждам нищо лошо в желанието на интелигентния човек да контролира това, което зависи от него. Ако трябваше да оставим всичко на природата и на естествения подбор …

  6. или въпрос на гледна точка?😉