Инстинктите говорят


Преди няколко дни бях на домашно посещение при една прекрасна двойка мама и бебе, за да им помогна да се уверят, че правят всичко възможно кърменето да започне по най-добрия начин.

По време на разговора естествено стигнахме до въпроса какво се прави, ако бебето плаче. Аз твърдо вярвам, че всяка новоизлюпена майка знае отлично как да действа, просто е нужно да послуша себе си и инстинктивната си реакция на бебешкия плач, затова както обикновено я попитах какво казват инстинктите й.

За мое голямо веселие отговорът й беше – ами казват ми да дам залъгалката 🙂

Инстинкт, така ли?

Да – инстинктът е там, заявяващ достатъчно високо, че бебето има нужда да суче. Това, което го прави почти неразпознаваем, е просто наслоението от културните ни представи. Тъжно, но факт – в подсъзнанието ни сукането на бебето за успокоение е свързано със сукане на заместител на гърдата. Затова за новата мама никак не е лесно да отдели тихият ясен глас на инстинкта от насложената културна представа и объркването и несигурността са логично следствие.

Още един много ярък пример за същият погребан под културни представи инстинкт е считаният за покупка от първа необходимост бебефон. Майчиният инстинкт крещи наистина ясно и високо, че бебето трябва да бъде наблюдавано постоянно, че трябва да се вижда какво прави, да се чува дишането му и да може да се реагира незабавно при нужда. Нещо, което бабите ни са постигали съвършено лесно, като просто са носели бебето вързано за себе си и са го оставяли да спи в непосредствена близост, за да го усещат с всичките си сетива.

Съвременната норма обаче е бебето да е отделено физически от майката през по-голямата част от деня, а често и спи в друга стая. И така на помощ идва поредната умна джаджа, затрупваща инстинкта с вещ вместо топло, разумно човешко присъствие…

Затова – търсете инстинктите в себе си. Макар и леко заглушени на моменти, гласът им все така е достатъчно ясен, за да ви поведе в правилната посока и никога няма да ви подведе.

Advertisements

8 responses to “Инстинктите говорят

  1. Интересно даже для бухгалтера :)))))

  2. Здравейте, Нели 🙂

    Не мисля, че имате някаква `вина` за това, че сте предложили залъгалката. Има деца, които наистина изпитват стръвна нужда от сукане и тогава залъгалката може да е полезна, за да има майката време поне да отиде до тоалетна и да хапне.

    Почти невъзможно е да повлияете на бебето и да промените предпочитанието му от залъгалка към пръстче – пък и едва ли е най-разумното, тъй като залъгалката по-малко деформира челюстта, особено при разумна употреба и много по-лесно може да бъде премахната в един момент.

    Аз си мисля, че няма да имате проблем с махането й – децата растат, нуждите им се променят, тази стръвна нужда от сукане постепенно отслабва, а уменията на детето растат и много скоро ще е способно да поднася към устата си всякакви други, далеч по-интересни от залъгалката неща. Тогава ще ви е доста по-лесно да отклонявате вниманието му и да оставате без залъгалка за по-дълги периоди и през деня.

    Така по естествен начин много кърмачета (включително моето собствено :)) се отказват от нея някъде към 8-9 месец и тогава човек съжалява за доброто старо време, когато детето можеше да бъде залъгано с нещо друго и можеше да се спести някаква част от дъвкането на мама 🙂

  3. nelinacheva

    Здравейте!
    Прочетох коментара за залъгалките и аз съм „виновна“ в това отношение. Първите 8 седмици не му дадох, и всеки път давах гърда. В резултат се кърмехме на всеки час, като всичко изсукано се връщаше, щом не е в часа му на ядене. Вече е на 4 месеца, на изключително кърмене (изключвам болничния престой след раждането) и много съжалявам, че го научих на залъгалка. От една страна не можем да сме нонстоп на гърда – поне на разходка някой път сме в количката (в слинга така е и не успяхме да се нагласим за сукане 😦 ) и залъгалката ми е в помощ, НО от друга страна залъгалката не е естествено средство и предпочитам да си яде палеца и да го отуча след време с любов, отколкото да е зависим от една гума 😦
    Само да допълня, че залъгалката се ползва само и изключително денем. Вечер заспива сам (обикновено докато се кърмим).
    Някакви идеи как да махнем залъгалката, като същевременно на мен ми остане поне 30-40мин, за да мога да изчистя или хапна нещо (със слинга ми е трудно да ги върша тези дейности)? Благодаря предварително!

  4. Вариант ли е да се готви, докато бебето е будно 🙂 Често на децата им е интересно да наблюдават движенията на майката, тракането, изобщо пъстротата и движението в кухнята – а ако мама в допълнение говори, припява и обяснява какво прави (независимо колко голямо е бебето, майчиният глас е много ефективен), тогава забавата е гарантирана. С малко бебе е добре да се приготвят неща, които не искат сложна обработка – примерно продуктите за един гювеч не изискват почти нищо освен измиване и бързо нарязване (картофи могат да се купят готови обелени, ако това е сложно) и изсипване в гювеча – оттам нататък ястието се готви самичко 🙂 Един ориз с домати отнема даже още по-малко време 😉 Готовите миксове зеленчуци могат да са много удобни в тези ситуации – изсипват се във врящата вода и голямата част от супата е готова. И т.н. – просто малко обмисляне и ще се сетите за куп ястия, които изискват само няколко минутки време, докато детето седи в шезлонга и още е спокойно.
    Когато бебето спи, е време за почивка и сън и на мама – а не време за шетане 😉

  5. Меги

    Досега не оставях бебето в друга стая нито през деня, още по-малко нощем. Резултат е поръчване и купуване на храна от заведеня, защото така не мога да готвя. След като съм се постарала да го приспя, сърце (и разум) не ми дават да започна да тракам и шумя… Как се справя човек с бебе в кухнята без бебефон (още нямаме такъв и не мислех да купуваме, но вече започна да ми омръзва купената храна…)

  6. Вашите инстинкти са си наред – карат ви да търсите начин да успокоите бебето 🙂
    Люшкането е познат от векове начин за успокоение на детето – а най-вероятната причина да спре плача е защото е било изненадано от новото усещане 🙂
    Понякога бебетата не искат да бъдат държани на ръце – особено в горещо време могат да се изнервят и да им е топло в ръцете на майката.
    Може да има и други, най-различни причини – затова близостта между майката и детето е важна и им дава уменията да се разбират по-добре 🙂 Няма нищо лошо в това бебето да има и време, в което не е в ръцете на майката – когато то самичко прецени 🙂

  7. Бухтичка

    Писах малко глупости и ги изтрих. Всъщност искам да попитам нещо. Един ден бебето ми (няма 2 месеца) плачеше или по-скоро приплакваше и аз я друсах да се успокои, но не с голям успех. По случайност столчето ни за кола беше вкъщи и я сложих в него, залюлях го и чудо – бебето спря да плаче. Според мен й хареса. По този повод реших, че може би все пак ще имаме нужда от шезлонг, какъвто по принцип не исках да вземаме. Но най-много се учудих на това, че бебето предпочете столчето за кола пред мен, защо се получава така?

  8. Казано по най-добрия начин! 🙂