Гост-статия: „От първа до последна глътка“


(или как се отбива ‘голямо’ дете)

Xedra: Статията е написана от майката на Илия в знак на благодарност за помощта и информацията, които са получили през почти тригодишния им стаж с кърменето. И макар да не отразява непременно моите лични вярвания, показва много непосредствено преживяванията и усещанията, с които се сблъскват много майки, решили да отбият голямото си кърмаче по тяхно желание, преди то да е съвсем готово за тази стъпка. Вярвам, че споделеното от нея ще докосне и ще даде и на други майки увереността, че кърменето наистина е като всяка друга връзка – ако един от двамата партньори усеща ясно, че е време да приключи, тогава краят е дошъл. В ръцете на всеки от нас е това да се случи по начин, който показва уважение и разбиране към детето.

Преди по-малко от 3 години написах първата си и единствена статия. Беше за водното раждане на сина ми. Не бях намерила информация по темата и исках да попълня тази празнота. Когато реших, че искам да отбия детето си на почти 2г и 10 месеца, потърсих информация и се сблъсках с понятието „отбиване на голямо дете… на 9 месеца“. Намерих публикации, според които децата, преминали годинка, се оставят да се отбият сами, което не ми вършеше работа. Така че ето какво направих, следвайки вътрешния си глас.

Предистория
На втория час след раждането предложих на сина ми да суче, той пое и нещата потръгнаха. До шестия си месец беше само на кърма, на поискване. Не съм се опитвала да му налагам режим или график, сучеше и наддаваше добре. Захраних го на 6  месеца, но кърменето си остана. Поради невнимание от моя страна или предпочитание от страна на сина ми година след раждането едната ми гърда спря да произвежда, но другата продължи, при това компенсирайки като количество. Детето сучеше с удоволствие. Не сме се разделяли нито за ден, сучеше и нощем. Почти не боледуваше, а всяко неразположение прекарваше с интензивно сукане. На 1г и 7 месеца тръгна на градина – без проблеми. Социализираше се добре (бел. за онези, които се терзаят дали дълго кърмените деца са адаптивни – разбира се, че са). Рядко сучеше денем, още по-рядко извън къщи. Постепенно сукането остана като ритуал по приспиването, но нощем продължаваше да си търси  да „пие“.

Първоначалната ми нагласа, че искам да отбия до годинката, отдавна се беше променила по съвсем естествен начин, като виждах нуждата на детето от сукане и така си продължавахме. Докога – не знаех точно, сроковете в главата ми продължаваха да се променят. Периодично се замислях кога ще дойде времето за отбиване, но нямах усещането, че моментът е дошъл за мен или за него.

Отбиването
Консултантът по кърмене, до когото се допитвах, когато имах проблеми или въпроси веднъж спомена „Детето се отбива, когато то реши – или когато майката усети, че за нея моментът е настъпил”. Представите кога едно дете е голямо са разтегливи и дали е голям или малък синът ми не можех да преценя. Но един ден просто усетих, че идва времето да спрем. Не е имало причина, дори не мога да кажа как се стигна дотам, но някак в съзнанието ми се оформи увереността, че моето дете според моите представи трябва да суче до 2г и 10 месеца. Звучи налудничаво, че изведнъж имах такъв точен срок, но… проработи.

Започнах да го подготвям, да му обяснявам, че няма какво да пие, да го насърчавам сам да се отделя, когато няма вече мляко в гърдата, вместо да се гушка и да „суче“ по навик. На моменти реакцията му беше кошмарна – все едно му взимах най-ценното и го лишавах от най-прякото свидетелство на обич и свързаност. Той стигаше до истерия, че не получава каквото си е негово и трудно се успокояваше. Тогава му повтарях, че го обичам, носех го и го гушках дълго, за да му помогна. На моменти бях на ръба да се откажа, но си казах, че подобно „взимане – връщане” ще е още по-объркващо за него и за мен и е добре да продължа по плана.

Таткото и бабите се опитваха да помагат, като му обясняваха, че е голямо момче и не трябва да суче. Денем той се съгласяваше и теоретизираше по темата как вече не суче, но вечер ми казваше, че е малък и си иска. Дори един път ми каза, че можел да е голям когато иска, а като реши, може да е малък и дори да се напишква. Една седмица дори го направи на няколко пъти в градината. Аз все повече се терзаех – не можех да преценя какво му причинявам и се страхувах, че може да му нанеса трайна психологическа травма.

Вечер се гушкахме дълго, променихме тотално вечерните ритуали, дори няколко вечери спахме на дивана, за да усети промяната. Сутрин се будеше в 5ч или в 6ч – времето, в което обичайно си досукваше и доспиваше до 8ч. Запълвахме ранните утрини с игри и книжки.

Две или три седмици се ужасявах, като се свечереше – дали ще се справя. На няколко пъти детето издържа по 3 дни без сукане, активната ми гърда се подуваше – и моят организъм не беше наясно какви ги върша. Ден преди да стане на 2г 10м синът ми сука обилно за последно. На заветния ден ми обясни, че иска „малко“, аз му дадох да пие от „неработещата“ гърда и той гордо заяви, че е изпил всичко. Предложих му да каже ‘чао’ на гърдите, той го направи и с това кърменето ни приключи. Той сам не потърси повече.

Две седмици по-късно ми обясни, че няма какво да се пие вече, защото всичко е изпил – явно бях успяла да му дам обяснение, което той разбира и приема.

Рецепти
Ако сте очаквали магична формула за лесно отбиване – сигурно сте разочаровани. Не мисля, че има такава – всичко е строго индивидуално.

Какво според мен помогна най-много:

  • Упоритост и постоянство в придържането към решението
  • Промяна на навиците – как и къде се приспива
  • Промяна на дрехите – трудно достъпни за сукане
  • Приспиване с отделна завивка за всеки
  • Други форми на засвидетелстване на майчина обич – повече говорене и игри

Какво не помагаше:

  • Коментари от околните на тема „голям е и не трябва да суче” – имах чувството, че искаше да им каже „Откога пък станахте толкова разбиращи, доскоро мислехте, че децата сучат по 3 месеца – сигурно и тогава съм бил „голям“
  • Сравнения от вида – „другите деца в градината не сучат“ – не мисля, че го вярваше или го интересуваше
  • „Няма вече мляко“ – реакцията беше – „дай да проверя“

Заключение
Ако имате пълната увереност, че не искате детето ви да суче повече (говоря за дребосъчета, навършили първата си година) – направете го. Ако се колебаете – продължете и просто вижте как ще вървят нещата. А когато дойде моментът, в който сте уверена, че времето за отбиване е настъпило – детето ще го усети. Нали това постигаме с кърменето – пълен синхрон между майка и дете. Заредете се с търпение и за няколко седмици ще стане. Повтаряйте колко много обичате детето – намерете нов израз на любовта си, който да замени кърменето. Не очаквайте отбиването да се случи за ден-два – но добрата новина е, че процесът наистина няма да трае вечно🙂

10 responses to “Гост-статия: „От първа до последна глътка“

  1. Хедра

    Здравейте!

    Много ми е трудно да дам някакъв съвет, без да знам нищо за храненето ви до този момент – детето отказва да яде друго освен кърма, но това непрекъснато ли е така от самото захранване, или е започнало да отказва наскоро по някакви причини? Боледувало ли е детето, как е наддаването му, какво все пак се съгласява да яде – и още куп неща има, които са необходими, за да мога да кажа нещо по-конкретно.

    Искате ли да погледнете статията Трудности със захранването за някои идеи?

  2. Анонимен

    Дъщеря ми е на година и три месеца. Кърмя я. Тя не иска нищо друго освен кърма, и за това мисля да я отбия за да почне да хапва нещо. Пиши от болки в коремчето на моменти. Само на кърма няма как да бъде на тази възраст. Мляко от шише също не иска, Стрес е за мен и нея и сега като не иска да яде. В чудо съм се видяла. Приемам съвети.

  3. Хедра

    Здравейте, Калинка!

    Действително децата понякога доста ни изненадват с това колко лесно може да се случи отбиването. Нормално е да тъгувате – все пак кърменето дълго време е било една голяма част от отношенията между вас. Постепенно и двамата ще свикнете и ще го замествате с нови приятни преживявания заедно🙂

  4. Калинка

    Здравейте отново, аз успешно отбих сина си, вече 1 седмица не е сукал. Мога да кажа, че за мен беше по-драматично, отколкото за него, явно детето си е било готово (на 2 г. и 2 мес.), но все пак ако не бях направила аз първата крачка, а чаках той сам да се откаже, сигурно още 2 години щеше да суче. Още ми е мъчно, защото го виждам, че понякога с носталгия си слага главицата върху гърдите ми, но вярвам, че съм постъпила правилно. Всяка майка трябва сама за себе си да реши докога е приемливо, аз се надявах да не ми се налага да взимам това решение, чаках детето само да реши, но не можах да го дочакам. От доста време чувствах, че е време, но все отлагах и се надявах да се случи от само себе си. Признавам, трудно ми е, мъчно ми е, надявам се, че не съм сбъркала. Но пък виждам, че детето вече не настоява, а той по принцип не обича да отстъпва – като иска нещо, винаги намира начин да го постигне, много е настоятелен, ако иска примерно да си играе с някоя забранена „играчка“ като компютъра ми например, не приема „не“. Сега изглежда тъжен, но примирен, сама се учудвам как така толкова лесно се отказа.

  5. Калинка

    Много благодаря… и аз си мислех, че може и да не е добре и за него да „смуче пъпки“, а и на мен сигурно ще ми е болезнено. Засега не са много пъпчиците в тази област, но предполагам тепърва ще стават, днес е само първи ден от варицелата. Надявам се като се върна от отсъствието ми да не ме потърси, да е забравил. Също така мисля да използвам козът с Ох и също се колебая дали да не взимам лекарство за спиране на кърмата през този период (хомеопатично). Даже се колебая дали да не се мажа при връщането си с горчивото мазило за отказване от гризане на нокти. Знам, че всички тези неща изобщо не са препоръчителни и, че противоречат на теорията за естественото отбиване… но се надявам детенцето ми да реши/да му обясня, че млякото е свършило, че се е развалило… че вече има Ох и т.н.

  6. Хедра

    Здравейте, Калина!

    Варицелата е доста неприятна, като се кара извън детската възраст, така че напълно ви разбирам.

    Независимо че детето е изкарало току-що варицела, пак не се препоръчва да суче, ако има пъпки на ареолите или ако устата и нослето му се допират до пъпки – това може да ви успокои за решението, което сте взела.

    Вашето детенце е голямо и е свикнало да прекарва време без сукане – предполагам, че няма да е особено стресирано от една такава раздяла (освен че ще му липсвате и ще му е мъчно). Съвсем друг обаче е въпросът дали това ще е достатъчно, за да се отбие… най-вероятно като се върнете, ще си поиска както обикновено и бих очаквала по-скоро голямата драма да е тогава, ако му откажете, а не по време на отсъствието.

    За съжаление по-ясни отговори няма – ще трябва да опитате и да видите как ще е, ако прецените, че искате да пробвате.

    Бързо възстановяване ви пожелавам – и много се пазете (и себе си, и детето) в следващите няколко седмици, защото от варицелата имунитетът спада много жестоко за няколко седмици и ако човек прихване нещо друго в този уязвим период, то често се кара тежко и с усложнения.

  7. Калинка

    Здравейте Хедра, моето дете е на 2г. и 2м. Кърмя го, когато поиска. В дните, в които е на детска градина суче малко сутрин, вечер за приспиване и през нощта, колкото пъти се събуди – толкова (поне 2 пъти, може и до 10 да се стигне). През деня, докато не ме вижда, изобщо не се сеща за мен и няма проблеми да не суче, заспива лесно в детската градина на обяд. Вкъщи се е случвало да го оставим с баба му за няколко часа, вкл. за обедния сън и пак няма проблеми, ако не ме вижда. Когато обаче сме заедно е като залепен за мен, ако съм вкъщи суче през 15 мин., не заспива на обяд без сукане, ако съм у дома. Отдавна ми се иска да се отбие, на мен вече ми тежи, от доста време му обяснявам спокойно, че вече е голям, че само малките бебета сучат, че той вече е батко, че скоро ще спре да суче, казвам му, че имам Ох. Като му кажа, че мама има Ох и той суче по-внимателно, даже сякаш пита дали има Ох с леко допиране на устните и въпросителен поглед преди да засуче. Детето беше болно все от нещо през последните месеци и рядко посещаваше детската градина, но сега е добре и се надявам скоро да не се наложи да отсъства пак. Аз от днес съм болна от варицела (детето беше болно преди 2 седмици, то ме зарази). Чувствам се изтощена и ми се иска да замина, докато съм болна при майка ми. Дали е удачен вариант такова отбиване от раз? Аз мисля, че детето може изобщо да не се сети за мен, като не ме вижда и, че няма да има драми, но все пак се тревожа. Майка ми живее не много далеч и с кола мога да се прибера до половин час, ако стане много стресиращо за детето и баща му и другата му баба, (които са съгласни да го гледат, ако реша да го направя). Какво мислите, бъдете пряма, не бъдете деликатна, ще приема всичко, имам Ви пълно доверие и много уважавам всичко, което правите!

  8. Цветана

    Здравейте,
    аз отбих дъщеря ми малко след като навърши 2 години.
    Спрях от раз, а се кърмехме и сутрин и вечер.
    Очаквах да има големи драми, но за моя голяма изненада, тя заспа без никакъв проблем още първата вечер
    Може би е била готова за това. Две от сутрините беше сърдита, че няма мляко, но я заангажирах с други неща и тя забрави бързо.
    Всяко дете е различно и трябва да се подходи индивидуално.
    Тук е мястото и да изразя голямата си благодарност към Хедра за нейната отзивчивост и подкрепа в трудни за нас моменти.

  9. Хедра

    Здравейте, Софи🙂

    Разбирам, че се замисляте вече за това дали е време за отбиване, но същевременно се страхувате от това да сложите начало на процеса, тъй като не ви допада представата, че детето ще страда, а покрай неговия дискомфорт – и вие също.

    Не е нужно отбиването непременно да е болезнено – ако си дадете време, подготвяте детето с говорене, обясняване и нежно окуражаване, нещата ще се получат плавно и спокойно🙂

    Информацията в конкретно тази статия е за сравнително бързо отбиване в определен срок – ако сте гъвкава и не си поставяте срочен термин за изпълнение, нещата ще вървят много по-спокойно🙂

    Препоръчвам ви да прегледате и другите материали за отбиване в блога – вероятно там ще намерите и други идеи, които да са приложими във вашата ситуация.

  10. Ами много ми е сложно с отбиването, дъщеря ми е вече на 3 години а все още се кърмим и аз все се надявам тя да спре процеса, защото знам че ако аз го прекъсна ще е много болезнено и за двете😦 но пък вече е голяма и съм в много големи размисли за отбиване