Започва път… от мойта гръд


Вдъхновение… по Толкин

автор: Яна

Започва път от мойта гръд
безкраен, обграден с деца.
Увлечена във този млечен път,
аз искам да го извървя.

По друма млечно отреден,
да търся някой кръстопът,
още неотъпкан от мамини нозе
и да не позволявам там да спрат.

Че крие се зад тази гръд,
забравен спомен или блян,
забързани по своя път
жени оставили го там.

Но залез огнен като дим,
разпръснал нощната кърма
поспира порива за миг
на майка тръгнала сама.

И щом се съмне – друм голям,
събирал мляко и мечти.
А после накъде? Аз знам!!!
Душата шепне ми – кърми…

2 responses to “Започва път… от мойта гръд

  1. Билбо Бегинс

    На Толкин ще му е интересно да го чуе rofl

  2. Благодаря за вдъхновението! Страхотно е!