Личният ми глас се чува рядко в блога… може би защото основната му идея е да предоставя помощ и информация за кърмене, а не мен самата.
Но понякога се случват неща, които провокират мисъл и коментари и не ми се иска да се изгубят ей така просто или да си останат само в мислите ми.
И тъй като днес по интересно стечение на обстоятелствата два пъти се сблъсквам с един и същи цитат, реших, че си заслужава да си го помисля на глас 🙂
Гласът на Diane Weissinger и провокативният й начин да представя реалността от неочаквана гледна точка не може да бъде сбъркан, дори когато е в компанията на други, също толкова известни фигури.
„Представете си, че гърдите ви отделяха адаптирано мляко, а кърмата е налична и може да се дава, но само от шише – какво бихте избрали?“
Прекрасна провокация и илюстрация на това, че повечето хора, които са наясно с предимствата на кърменето, биха избрали млякото (продуктът) пред кърменето – процесът. Кое е по-важното от двете обаче е точно толкова фундаментален и неразрешим въпрос, колкото и този за кокошката или яйцето.
Предвид от колко време се занимавам с кърмене, знам защо се задава този въпрос – защото все повече се разпространява практиката на „хранене с кърма“ в ущърб на кърменето директно на гърда. Важността на общуването и взаимодействията между майката и детето сякаш се изгубват, когато се мисли повече за ползите от кърмата, отколкото да се гледа цялото – кърменето като реката от мляко и любов едновременно, която тече между майката и бебето.
И въпреки всичко въпросът ми се видя нечестен, когато се замислих какво наистина бих избрала.
Естествено, че бих избрала детето ми да получава кърма от шише – не защото няма да ми липсва общуването с него и всички онези безкрайно прекрасни моменти, които съм споделяла с дъщеря си в продължение на 4 години. А просто защото бих била готова да жертвам себе си и собствената си загуба, за да мога да осигуря за детето си това, което смятам, че е по-добро за него. Идеята да му давам от гърдите си нещо, за което ще се притеснявам какво ще му причини и доколко му вреди, би убило всяка емоция, която се очаква физическият ни контакт и близостта ни да предизвикват у мен и у детето…
Като консултант по кърмене определено съм наясно с всички хитроумни начини да избегна тази разкъсваща драма. Едва ли би имало друга ситуация, в която да мога да погледна на достинекса като на най-чудесното лекарство, което е измислено, защото най-бързо би ме доближило до целта ми – да спра това, което изтича от гърдите. Защото тогава бих могла да използвам системата за хранене на гърдата, така че напук на всички обстоятелства детето да получава кърма – и то на гърдата.
Интелектуално и въз основа на всичко, което знам, това би бил най-разумният начин… В практичен план обаче си давам сметка, че мразя тръбички и всяко нещо, което изисква по-дълго време за почистване, отколкото за използване… И колкото и да ми се иска да мога гордо да кажа, че бих издържала на 8-кратно миене на тръбички ежедневно и еженощно, заради детето, толкова честно си давам сметка, че вероятно не бих могла да го правя продължително време по този начин…
Дали това ме прави добра, лоша или просто реална, не знам. А вие какво бихте избрали?
Кърменето като начин на живот 
Сложен въпрос. Първоначално и първосигнално избрах кърмата от шише. След това си казах, че щом природата ще е направила така, че от гърдите ми да тече АМ, а не кърма, явно това е правилният начин и това трябва да избера аз, кърмене на гърда с АМ, явно контактът който осъществяват майката и бебето ще е по-важен от колкото предимствата за физическото здраве от кърмата
В същност най-хитроумно ми се стори предложението ти хранене със система за дохранване от гърда 🙂 , така един вид и вълкът сит и агнето цяло, но с малко повече усилия от моя страна. Колко дълго бих издържала така – не знам, но съм сигурна че бих опитала и то упорито.
Познавам майка, която вече 2,1 год. се изцежда по няколко пъти на ден и дава къма на своя юнак… 🙂
иначе ако положението беше такова – ще избера шишето с кърма, а не гърдите с АМ!
Мира – страхотно е, че продължаваш да цедиш толкова време. Знам, че това изобщо не е лека работа… и е нормално идеята да спреш да ти минава все по-често през главата, колкото повече расте детето. Дано началото на захранването да облекчи малко ситуацията и да ти стане по-лесно.
В избора на отговор на хипотетичния въпрос за кърменето или млякото роля играят много неща… особено личния опит на човек. Аз съм гледала дете и по двата начина – и с АМ и шишета, и изцяло кърмено. Разликите са огромни. Отношенията с детето също се градят по безкрайно различен начин. Но в любовта към детето разлики няма, за щастие 🙂
Заради което не ми е трудно да си представя да гледам дете пак с шишета, ако се наложи – независимо от цялото чувство за вина, което ще ме юрка здраво да компенсирам по всички възможни начини 🙂
Така че въпросът кое от двете да избереш май пак опира до това при кого кое точно чувство на вина би надделяло в тази ситуация – дали вината, че даваш АМ и вредиш (аз лично преживяването на проблемите покрай АБКМ, отити и прочее не бих си го причинила отново) или вината, че лишаваш детето от този съществен вариант на емоционалната връзка, който идва с кърменето (донякъде и заради собственото си удоволствие).
Защото – ако оставим настрана чисто йезуитското, че ако гърдите произвеждаха АМ, тогава това би било предвиденото от природата за детето – този въпрос те поставя точно в ситуацията да избираш да причиниш вреда в едната или в другата посока. Така че е неминуемо да се стигне до въпросът за емоциите и оттам – за вината, която като майки винаги сме склонни да поемаме.
Интересен въпрос, безспорно – но в крайна сметка се оказва съвсем не толкова добър и възторгващ, колкото изглежда на пръв поглед, като вземеш да го мислиш и разнищваш.
Това е началото на новото издание на The Womanly Art of Breastfeeding, LLLI 2010 🙂
Също много го харесвам, използвах примера на лекцията си на форум Родителство на Горичка. Неучудващо, повечето хора избраха продукта пред процеса.
А аз? Аз бих избрала процеса.
Получавам новите статии от блога по е-маил и всичко изчитам с интерес и внимание.
Днешната публикация пристигна в много точен момент:
Вече 6-ти месец се цедя и давам на детето си кърма от шише. От време на време ме спохождат мисли, как още няколко дена-седмица ще го правя и ще престана. Е днес беше такъв ден, но прочетеното ме накара да си кажа за сетен път – „може би още един месец…“