Шоуто Страх! или как се правят новини – 2. серия


Тези дни пресата роди поредните заглавия, провъзгласяващи опасностите от кърменето:

„Кърменето повече от 4 месеца вредно!“

„Кърменето през първите 6 месеца вреди“ (а след първите 6 месеца дали е ок?!?“)

„Учени критикуват препоръките на СЗО за кърменето“

„Бебетата не трябва да се кърмят повече от 4 месеца“

Какво липсва в тези материали?

Липсва дефиницията „изключително кърмене“ на първо място, което променя напълно звученето на материалите. В оригиналният текст се дебатира единствено продължителността на изключителното кърмене (т.е. на периода, в който бебето не приема нищо друго освен кърма) и изобщо не се говори за продължителността на кърменето като цяло.

Изключително дразнещото за мен в медийните публикации е изцяло липсващото мнение, ясно заявено от авторите на оригиналния материал – кърменето е изключително полезно, те насърчават то да продължава и след започване на захранването и подлагат на съмнение единствено възрастта за започване на захранването, а не ползите от кърменето.

Посочените медийни заглавия обаче оставят съвсем друга картинка – кърменето като цяло е опасно и не трябва да продължава повече от 4 месеца…

Оплакванията от тенденциозния начин, по който медиите изкривяват фактите, не са нещо ново. Опасното на медийната власт е дезинформирането на аудиторията и разпространяването на недомислени публикации, които могат да подведат родителите и да навредят на здравето на децата.

Поводът за тези драматични изявления

е прегледът, който четирима учени от Bristish Medical Journal са направили на изследвания от последните години за ефектите на изключителното кърмене през първите 6 месеца и изводите, които са си направили от тях. Проблемът е, че техните заключения са различни от официалните препоръки на Световната здравна организация. Откъде идва това разминаване?

Преглед – „review“ – не е ново изследване, а просто прочитане и обсъждане на стари изследвания. В зависимост от подбора на изследванията, които избереш да прочетеш, можеш да получиш различни резултати. В науката това се избягва, като изследванията получават различна оценка за достоверност на резултатите.

Във въпросното ревю кой знае защо не са включени точно двете изследвания по темата, които са с най-висока оценка за достоверност (т.нар. randomized control trials – контролирано проучване със случайно разпределение на участниците в различни групи) ! Това е една твърде основна разлика и определено има огромно значение върху изводите, които ще се направят.

Второто твърде определящо нещо, което е с огромен ефект върху изводите, е ясно декларираното от трима от четиримата автори изявление, че получават средства от фирмите-производители на детски храни. По-ранна възраст на въвеждане на твърдите храни означава по-големи печалби за индустрията, която произвежда бебешки храни…

Оттам нататък изследователите са се съсредоточили върху няколко точки, които винаги са били противоречиви в науката и където резултатите показват слаби зависимости както в едната, така и в другата посока, заради което е почти невъзможно да се направят ясни и категорични изводи. Това са желязодефицитната анемия, алергиите и глутеновата ентеропатия (цьолиакия).

Прес-съобщението, което изразява съвместно позицията на всички нас от Национална асоциация „Подкрепа за кърмене“ и на Ла Лече лига по въпроса, обяснява тези проблемни моменти така:

Желязодефицитна анемия

Желязодефицитната анемия зависи от желязото, натрупано като запаси при раждането (което има отношение към статуса на желязо на майката и гестационната възраст при раждане на бебето). Желязодефицитната анемия се свързва също така с бедност и непълноценно хранене. Като се осигури майката да не е анемична и прерязването на пъпната връв да се забави, запасите в тялото на бебето и кърмата ще осигурят достатъчно желязо за първите 6 месеца от живота му.

По-голямата част от храните, давани на бебетата в ранните месеци, като каши, плодове и зеленчуци, са бедни на желязо и не помагат да се предотврати анемията. Освен това, ако се въведат преди бебето да има хранителна нужда от тях, те изместват кърмата от диетата на бебето, като по този начин може да намалят количеството желязо, които бебетата получават от майчиното мляко и което е най-лесно усвоимо за детето. 9

Цьолиакия

Цьолиакията се свързва с ранното въвеждане на глутена (от каши и зърнени храни). Има много проучвания, които предполагат, че възрастта на въвеждане на глутена в диетата може да повлияе развитието на тази болест.

В становището си за кърменето от 2009г. Еропейското общество за детска гастроентерология, хепатология и хранене обобщава:

Скорошно ревю на 6 изследвания предполага, че кърменето може да предпазва от развитието на цьолиакия. С изключение на едно малко по обхват изследване се открива връзка между увеличаване продължителността на кърменето и намаляване на риска от развитие на цьолиакия. Мета-анализът показва, че рискът от развитие на цьолиакия значимо намалява при деца, които се кърмят по времето на въвеждане на глутена, в сравнение с деца, които не се кърмят. Възможно е обаче кърменето да не осигурява постоянна защита, а само да забавя появята на симптомите.

Morris et al наскоро обявиха, че както ранното (на три месеца или по-рано), така и късното (на 7 месеца или по-късно) въвеждане на глутен-съдържащи каши се свързват с повишаване на риска от развитие на цьолиакия.

http://espghan.med.up.pt/joomla/position_papers/Breastfeeding.pdf

Хранителни алергии

Проявите на същинска хранителна алергия (сравнено с непоносимост към дадена храна) са рядкост. 10 Спекулира се, че ако има фамилна обремененост с истинска хранителна алергия, по-ранното въвеждане на определени храни може да е благотворно. В момента се провеждат проучвания, които изследват на практика тази теория. Ако това се потвърди (което може и да не се случи), тогава семействата с висок риск от алергия ще бъдат индивидуално съветвани и насочвани. Това няма да засегне общата политика за захранване при децата, незасегнати от алергии.

Въвеждане на по-горчиви вкусове

Статията в BMJ твърди, че въвеждането на по-горчиви вкусове на по-ранен етап от живота ще подобри охотата за приемане на зеленолистни зеленчуци и така ще предотврати затлъстяване на по-късен етап от живота. Това е изцяло спекулативно твърдение. Кърмата променя вкуса си според храненето на майката и така излага бебето на различни вкусове още от раждането. Хранителните предпочитания също така зависят от много фактори, включително как е предложена дадена храна и примера на родителя. Настоящите препоръки за захранване взимат предвид тези фактори и насърчават родителите да предлагат разнообразие от здравословни храни по подходящ начин. 11

Изводите не са изненадващи за никого. Няма никакви основания за промяна на препоръките за захранване. Те винаги са били захранването да започне „около средата на първата година“, като се отчита индивидуалността на всяко бебе и признаците за готовност. Нашата отговорност като родители е просто да следим и наблюдаваме децата си, да се радваме на развитието им и да видим кога са готови за първите хапки различна от млякото храна. За щастие децата съвършено недвусмислено показват кога са готови 🙂

Advertisements

4 responses to “Шоуто Страх! или как се правят новини – 2. серия

  1. Весела

    Направо не мога да повярвам, че някой изобщо е пуснал такива материали.
    Това за бабите много ми хареса … и моята прабаба (на 93 години), отидох да я видя заедно с моята майка, баба ми и дъщеря ми – така се събрахме 5 поколения жени! Прабаба ми не ме позна, но ми каза: Да си кърмиш детето, това е най-доброто.
    А дали има хора, които вярват, че е вредно да си кърмиш детето, или просто не им се занимава и използват такива „изследвания“ като оправдание?!

  2. Темата е много обхватна, но все пак – когато разпитвах баба ми (на 80г в момента) за подробности около кърменето и храненето, получих следните отговори:
    -Бабо, давали ли сте вода на бебетата?
    -Ме, кой ше ти дава, пък и не е имало с какво (шишета, биберони)…
    – Ами тогава кога започваха да пият вода?
    – Ми като допълзи или се изправи до стомната и му дават…
    – А яденето?
    – Ми като почне да взима от масата някоя коричка хляб или да иска и му смачкаш малко картоф или някое бобено зърно и така…

    Колкото до журналистиката, писането и говоренето в медиите, за съжаление то най-често няма нищо общо с професионалните и етични норми, работи се „на парче“, без задълбочено проучване на темата, без допитване до специалистите в областта, заключенията, които се правят, понякога са от типа „щом е кръгло, значи е оранжево, щом е кръгло и оранжево, значи е портокал…“

  3. Хедра

    Както казваше сестрата на моята баба, когато разпитвах дали са им правили сокчета, каши и пюрета „Ба, ша му готвя само за него – като вземе да граби от масата и да си слага в устата, тогаз ша яде друго“.

  4. tutankhamon661

    Май бабите знаят най-добре.