Ако можех да си избера професия…


Тази тема от седмичните предложения на предизвикателството Post a Week на WordPress ми задържа вниманието и тъй като новата статия за засукването, която подготвям, още не е готова, значи пак е време за малко „аз“ в блога.

Ако се върна надалеч във времето, когато съм била прохождащо (още на 9 месеца, вследствие на неуморните усилия на майка ми) бебе, ритуалът с погачата показал, че ще стана писател – целенасочено съм грабнала писалката, за огромно щастие и умиление на баща ми. Донякъде и по тази причина той трудно преживя факта, че от мен писател не излезе, независимо от любовта ми към литературата и от факта, че мога да пиша и езиците ми се удават лесно и без усилие.

В детските ми години никога не съм имала амбициите да ставам балерина, актриса, спортистка и дори не съм си играла на учителка – това е последното нещо, което съм си представяла. Исках обаче да работя с деца – винаги съм обичала хлапетата, все едно на каква възраст, и чудесно се разбирах с тях.

Интересът ми към медицината го е имало винаги – майка ми е медицинска сестра и от дете обичах болницата, независимо че това, което виждах от нея, беше реанимацията на Втора хирургия. Въпреки това никога не ми е била страшна, дори когато на 5г ме водиха да ми пробият ушите в най-добрия медицински стил – в амбулаторията, с обикновена игла и памуче със спирт. Както се сещате, операцията от апендисит на 11 г за мен беше изключително интересно преживяване (което наред със забавните моменти, поне ме убеди, че ролята на пациент не ми допада чак толкова, колкото тази на лекуващ).

Чудесно си спомням всичките горещи лета на село, в които поради липса на достатъчно книги за четене за пореден път четях и препрочитах старите учебници на майка ми от сестринското училище. Докато бях ученичка, единствената полза от това беше, че безотказно печелех състезанията на Гражданска отбрана, защото нямаше кой да ме бие по знанията за първа помощ и правене на превръзки.

Така че не е чудно, че в гимназията смятах, че ще кандидатствам медицина. В по-разумните ми години вече бях стигнала до извода, че болницата и всичките свързани с болка манипулации не са ми цел, а продължавах все така да обичам бебета и деца. Така че изборът на специалност изобщо не стоеше като дилема – щях да съм педиатър, за да работя с бебета.

Пубертетът обаче сложи прът в колелата – тинейджърските несигурности и родителски драми ме разколебаха и все пак реших да се насоча в друга посока, да си преследвам езиците, които искат далеч по-малко отговорност, отколкото медицината. Така станах филолог – без ясна представа какво ще правя с въпросната филология. Докато един ден видях обява, че се търси преподавател по немски за деца… ключовата дума беше „деца“, разбира се. И станах учителка.

Преподавам вече 14 години. На въпроса дали ми харесва професията еднозначно мога да кажа „да“ – работя с деца (винаги на първо място), професията ми е креативна и чудесно зареждаща. А тъй като не работя в системата на държавното образование, имам пълна свобода за това какво да правя и да го правя така, както ми се иска… и освен това ми оставя достатъчно време да се занимавам с истинските ми интереси.

Не звучи съвсем като dream job, нали? Защото не е моята мечтана професия – колкото и да съм образовател по душа, никога не съм се виждала като учителка. Добра съм – просто защото мразя да не си върша работата добре, независимо каква е, но не точно тази ми професия ме държи будна и на компютъра сред нощите…

Ако можех да си избера професия… щеше да е точно това, което дори съпругът ми вече приема като моя истинска професия – консултант по кърмене. Така имам всичко, което е важно за мен – работата с деца (и то с бебета, допълнителен бонус!), медицинската страна на нещата, непрекъснато нещо ново за учене, безкрайното разнообразие от хора, ситуации, емоции и страсти. И – о, да! – писане  :) И усещането за удовлетворение, дълбокото задоволство от това, че помагаш да се случи нещо красиво, емоционално – и важно.

Нормално е човек да се запита дали това пренасочване към консултанството по кърмене не е компенсация за някогашното ми желание да уча медицина – неосъществени доктори дал господ, на всяка крачка. Ако обаче сега се запитам дали бих искала да съм лекар – отговорът е по-скоро не. Лекарската професия е и твърде отговорна, и твърде ограничаваща в много посоки… Минаването през медицинския университет създава един затворен модел на мислене, към който аз съм твърде възприемчива – и не искам да си представям какъв педиатър щях да бъда, ако бях преминала през него…

А дали е компенсация – аз лично предпочитам да вярвам, че човек рано или късно, под една или друга форма стига там, където е трябвало да бъде. Може би инстинктивно съм усещала къде е истинското ми призвание. Може би то наистина е било свързано с медицината. Може би отклонението към филологията е било нужно, за да мога един ден да стигна до това, което мога да правя най-добре – и да науча нови неща по пътя.

Всеки завой по пътя ни е урок, нали така – или поне така предпочитам да вярвам🙂

5 responses to “Ако можех да си избера професия…

  1. Благодаря ви за тази статия.В даден момент от нашият живот сякаш се замисляме какво щеше да бъде ако бяхме тръгнали по друг път.Бяхме избрали да завършим друго образование или да приемем работата, която ни предлагаха.В крайна сметка времето не се връща на зад, миналото си е минало, затова нека сме доволни с това, което имаме, а ако не сме то да се постараем да станем.

  2. А аз съм поразена колко ми е близко описаното от теб, ще ти пиша на мейла, но наистина – рано или късно, всеки попада където е трябвало да стигне!🙂 Поздрави за прекрасния разказ!🙂

  3. Pingback: Ако можех да си избера професия… | Bulgarian Blog

  4. Хедра

    Не съм убедена, че точно това е връзката🙂 Напоителното говорене явно ми е вродена способност🙂

    За щастие в училище правя всичко друго, но не и да изнасям лекции🙂 (освен при нужда…) Там много диалогично подхождаме и си работим.

    Но пък училището е незаменима школовка по организиране на нещата така, че да знаеш какво целиш и какви мерки да прилагаш, за да го постигнеш. Така че – да, има полза🙂

  5. deshtovidi

    Отклонението към учителството пък е добре дошло за нас, тъй като с времето явно си станала доста добър лектор, Другарке!