Не искам да кърмя!


С благодарности към няколко прекрасни майки от форумите Бг-мамма за смелостта им да изразяват открито емоциите си, за проницателния им поглед „навътре“ – и за разрешението да ползвам оригиналните им думи.

„Не искам да кърмя“ – признание, което се прави много трудно дори пред самата себе си. И истина, която се казва още по-трудно – ако въобще се престрашите да я споделите открито с някого. Чудесно знаете, че огромната част от хората около вас биха били ужасени и скандализирани, ако споменете нежеланието си да кърмите. Същото, а и още по-лошо, е с медицинския персонал – за тях едно такова решение автоматично ви превръща в „майка, която не я е грижа за доброто на бебето“.

Не е лесно да няма с кого да споделиш какво чувстваш. Още по-трудно е да правиш избор, който е различен от общоприетия. Негативните реакции, които срещате през първите месеци от живота на бебето, случайните подмятания, активистките послания и дори понякога гледката на майка с бебе на гърдата може да се забиват като нож в съзнанието и емоциите ви. Дали ще ви карат да се чувствате ядосана, войнствена, тъжна, дълбоко засегната или просто ужасно раздразнена от чуждо вмешателство – факт е, че темата за кърменето си остава дълбоко емоционална и за вас, и за хората около вас.

Избор и право

Причини за нежеланието да кърмиш

Чувството за вина

Но аз не искам да кърмя – какви варианти може да има тогава?

Избор и право

„Как да обясня сега, че това са си моите  чувства, моите емоции, моето тяло …“

И имате пълното право на тях! Никой не може да ви диктува как да се чувствате, какви решения е „правилно“ да взимате, как да се разпореждате със собственото си тяло. Кърменето е дълбоко интимен акт на отдаване и споделяне на тялото ви с друг човек – бебето. И може да изглежда също толкова плашещ, колкото идеята някой да се възползва от тялото ви без ваше разрешение.

Това не е връзка, в която се влиза с нежелание и със страх. Може би в някои случаи се стига до положителни емоции, независимо от това с каква нагласа тръгвате. В повечето ситуации обаче, ако се тръгне с опасения, ужас и прикрито отвращение, резултатът е катастрофален и оставя изключително неприятен спомен.

Причини за нежеланието да кърмиш

Причините може да са толкова много, колкото са и майките, които вземат това решение. Важно е обаче да си изясните сама за себе си кое точно в кърменето ви се вижда невъзможно или противно. Понякога човек само усеща инстинктивно нежелание и съпротива срещу идеята, без да може да каже ясно кое предизвиква тези емоции. Замислянето над тях и формулирането на причина ще ви помогне да разберете себе си по-добре – и в крайна сметка, ще можете да се чувствате уверена и в мир с избора си.

Медицинските причини за отказ от кърмене са може би най-често и най-свободно споменавани, тъй като изглеждат по-„валидни“. Естетична корекция или други хирургични операции на гърдите може да са причина да не искате да кърмите (неависимо че в огромната част от случаите тези неща не пречат да се кърми).

На друга група жени им се налага да вземат лекарства, които не са от най-нискорисковите групи и дори кърменето да е възможно, предпочитат да не излагат бебето на възможните странични ефекти. Други са чували от лекарите си, че кърменето може да влоши или е несъвместимо с дадено състояние, което имат (което много рядко е вярно и винаги си заслужава да търсите второ и трето мнение).

Някои жени имат големи опасения за това какво ще се случи с гърдите им при кърмене – не само промяната на формата и чувствителността, но и чисто медицински опасения. Една майка беше споделила, че майка й е починала от рак на гърдата и идеята, че по време на кърмене може в гърдите да се появи бучка (независимо че би било обикновено запушване), я ужасява.

Емоционалните причини обаче са не по-малко значими и вероятно тежат повече в очите ви.

Понякога решението да не кърмиш идва под натиска на обстоятелствата в живота ви или спонтанно, вследствие на силна моментна емоция:

„Аз не кърмих, защото така реших. Моята бременност не беше никак спокойна, имах проблеми с таткото /още ги имам/. Чувствах се все сама и неразбрана, доста си поплаках. Отдавам го в известна степен на това и когато родих, се почувствах много изморена, мисълта за кърмене ме ужасяваше. Сега не мога да си обясня защо.“

„Никой така и не разбра колко зле бях и колко уморена и аз след раждането, имах нужда от почивка, лекуване – психическо най вече – а не да се тормозя с още един стрес, какъвто тогава чувствах кърменето.“

Други жени често не смеят да признаят, че самата представа за кърмене им звучи отблъскваща – понякога заради нещо видяно или чуто във впечатлителна възраст, далеч преди бременността и раждането. Моя близка приятелка сподели, че когато е била на 19 г, отишла на гости на нейна позната с току-що родено бебче и станала свидетел на изцеждане с помпа. „Не бях виждала по-грозно нещо от тези надути гърди с огромни ареоли, пръскащи мляко… тя беше като крава. И си казах, че аз никога, никога няма да кърмя!“

Вероятността да се наложи кърмене в присъствие на други хора също може да действа като огромна спирачка – „…трябваше да си събличам нощницата пред другата жена в стаята ми…“ Представата за подобно „разголване“, както и осъзнаването, че може в някой момент да се наложи човек да кърми пред роднините си (особено пред тези от мъжки пол) и пред непознати, извън комфорта на дома, за някои майки с по-силна вродена стеснителност е голяма пречка.

За някои жени идеята да сложат бебето да смуче зърната и гърдите, носи силен сексуален елемент, заради което е безкрайно смущаваща и отблъскваща. При майки, които са били обект на сексуално насилие в някой момент от живота им, раждането и кърменето понякога може да провокират картинни спомени от преживяното и това да е почти непреодолима пречка.

Понякога майки с изключително негативен опит с кърменето на първото си дете не желаят и дума да се споменава за кърмене на следващото бебе, защото не искат да минават през болките и сърцераздирателното усещане за провал, което кърменето им е оставило.

Други жени смятат, че не би било „честно“ спрямо първото дете, с което кърменето не се е получило, да се опитват да кърмят второто – в техните очи това би създало разлика в отношението към децата и е в конфликт с идеята децата да имат всичко по равно.

Това са само някои от най-често споменаваните причини – със сигурност списъкът не е изчерпателен и може да не представя вашата лична причина. Каквато и да е тя обаче – дали чисто емоционална или поради обективни медицински фактори, това не я прави по-малко значима.

Чувството за вина

„Четох някъде, че вината идва тогава, когато си можел да направиш нещо за някого и не си го направил.“

Нормално е да изпитвате много противоречиви и некомфортни емоции, когато се замисляте за решението си да не кърмите. От една страна, чисто биологично, кърменето е императив за вашето тяло. Природата не ви е дала възможност за избор – независимо от рационалното ви решение, отделянето на кърма след раждането не подлежи на волеви контрол и е неминуемо, освен ако не се подтисне с медикаменти. В този смисъл подсъзнателно даже вашето тяло ви оказва натиск.

От друга страна, дори да не ви се навират в очите рекламните и активистки послания в подкрепа на кърменето и дори да не чувахте непоисканите мнения на роднини, познати и случайни хора, вие знаете, че кърменето е важно за вашето бебе.

Този конфликт – осъзнаването на биологичната норма и важността за бебето, поставени срещу вашите емоции и възприятия – е много раздиращ и понякога откровено болезнен.

Най-честата реакция в тези ситуации е да вземете бързо решение, за да се избавите от силния дискомфорт, който тези противоречия предизвикват. А реакциите на околните, в които рядко има разбиране и вникване на причините за този избор, само ви карат упорито и раздразнено да защитавате вече взетото решение (и себе си), като отказвате да мислите повече по въпроса.

Точно затова възможно най-лошото време за взимане на това важно решение е непосредствено след раждането на бебето, когато сте изключително емоционална, много уязвима и без знания за това кое са митове и кое е достоверна информация.

„Четох, четох за бременността и раждането, но за след като родя и как да го гледам това бебе четох без много да вниквам. Смятах, че всичко с времето си, като се роди детето ще му мисля, само да е всичко наред.“

„В болницата постоянно идваха дебели акушерки да ми обясняват колко е ВАЖНО да се кърми, говориха ми с обвинителен тон.“

Медицинският персонал в болницата има свои собствени твърди убеждения, които често са изключително различни от човек до човек . В добавка в болницата сякаш никой няма никакво време да седне и да ви помогне да разберете какви са чувствата ви, нито да се съобрази с тях. В обичайния случай явното неодобрение, с което се сблъсквате, само ще ви тласне към бързо и не особено обмислено вземане на решение.

А вие знаете какво правите, когато ви предстои важно решение в живота си – давате си време за обмисляне. Споделяте с приятели, чувате различни мнения, четете и се информирате от различни източници. Взимате предвид емоциите си, но и разумните си разсъждения. Мислите за това как решението ви ще се отрази върху вас – и върху най-близките ви хора (особено когато става въпрос за детето ви). Имате представа от най-добрия възможен вариант за действие – и от най-лошия.

Заслужава си да направите същото усилие и при взимането на решение дали да кърмите. Когато сте минала през целия процес на обмисляне, това ви помага да пазите душевното си равновесие и да сте сигурна в избора, който правите. На по-късен етап, ако се обръщате назад, спокойно си казвате „направих най-доброто, което беше възможно в този момент“. Тогава човек не изпитва вина – може би известно съжаление – но знае, че е вложил усилие, обмислил е и е направил каквото е било по силите му.

Как да приложите всичко това към решението си дали да кърмите:

„И да, изпитвам вина. Ако бях изчела всичко, което прочетох след това, щях да взема друго решение. Много голямо значение се отдава на това кърмене. Не съм и предполагала преди, че е толкова важно, не си направих труда да се информирам.“

Може би не виждате смисъл да четете и да се информирате, след като знаете, че не искате да кърмите. Първата ви реакция вероятно е да избягвате да четете и слушате за кърменето, защото това ви е неприятно и ви звучи като пропаганда, която ви дразни и ви ядосва.

Но наистина имате нужда да знаете защо кърменето е важно за детето. Не за да ви кара да се чувствате виновна, а за да знаете, че сте взела информирано решение и да не се обвинявате за избора си впоследствие. Също така това ще ви помогне да вземете мерки да компенсирате нещата, които липсват за бебето след раждането и които бихте искала да запазите, независимо че сте решила да не кърмите.

Може да се изкушавате да говорите само с хора, които безрезервно ще подкрепят избора ви, без да изкажат личното си мнение – или с хора, за които темата е далечна и просто нямат мнение по нея. Тези хора не ви създават дискомфорт, не ви карат да се конфронтирате с решението си и в този момент е лесно да говорите с тях, защото не се чувствате осъждана. В ретроспекция обаче често осъзнавате, че не точно от това сте имала нужда и че не са ви били от полза.

Естествено, няма да желаете да говорите с някой, който ви държи назидателно-поучителен тон, обяснява каква фатална грешка правите и си личи от километри, че „не ви одобрява“.

Вероятно ви е нужен човек, който и друг път ви  е помагал и знаете, че не налага мнението и собствените си виждания, а само ви помага да стигнете до собственото си решение. Това може да е майка ви, сестра, много близка приятелка или друг човек (защо не и психолог), на когото имате доверие. Важно е да е човек, за когото знаете, че можете да понесете да ви говори открито и да ви провокира, докато си изяснявате сама за себе си какво действително изпитвате.

Докато обмисляте решението си, можете да избегнете конфронтациите с останалите, като не обявявате на всеослушание какво смятате да правите. Това обаче не пречи да задавате стратегически въпроси към ваши познати, които са „от другата страна“, за да разберете защо и как те са стигнали до своето решение:

  • Как и кога реши, че ще кърмиш?
  • Кое ти е най-важно/ най-много ти харесва/ те накара да продължиш да кърмиш?
  • А има ли негативни страни?
  • Имаше ли моменти, в които ти е идвало да зарежеш кърменето? Винаги ли ти е приятно?

Това са нормални въпроси и ще изглежда, че проявявате съвсем естествен интерес – другите майки реагират много положително на подобни въпроси и няма да се чувствате „осъждана“. Ако хората са наясно с това, че не желаете да кърмите, ще се опитват да ви убеждават и да влияят върху избора ви, като ви представят нереалистична и „захаросана“ картинка. Докато в отговор на подобни нормални въпроси и на искрен интерес от ваша страна повечето жени честно споделят за негативните страни, които виждат и за трудностите, които срещат. В един такъв разговор може с изненада да установите, че доста повече майки, отколкото предполагате, също са подхождали към идеята за кърмене колебливо, само с чувство за дълг или с очакване, че няма да им харесва.

Дори и така, отговорите на успешно кърмещите жени вероятно ще ви звучат „пропагандаторски“ и може да ви дразнят, или да ви карат да се чувствате донякъде тъжна. Едновременно с това обаче може да получите информация, която да ви е полезна и да ви помогне да видите нещата от друга гледна точка. Възможно е чутото да доведе до известни промени в нагласата ви, или пък още повече да затвърди решението ви – което също ви помага да се чувствате по-уверена в избора си.

Един разговор с разбиращ консултант по кърмене може да ви е от полза – противно на това, което майките обичайно мислят, част от работата на консултанта е да предоставя информация за различни варианти за спиране на кърмата. Най-малкото може да получите информация за това как е възможно безопасно да спрете млякото без употребата на медикаменти, ако не обичате да използвате лекарства.

Ако сте намерили точния консултант и споделите искрено истинските си емоции, можете да получите много ценна информация, която да ви даде по-ясна представа за ситуацията и да ви помогне да вземете истински информирано решение.

Добрият консултант ще ви изслуша без осъждане – и ще обсъди с вас какви са възможните варианти във вашата индивидуална ситуация, без да ви налага собственото си мнение. Може да ви предложи неща, за които не сте се сетила, че са възможни, а всъщност ще ви допаднат и ще ви се видят постижими.

Но аз не искам да кърмя – какви варианти може да има тогава?

„Аз затова изпитвам вина. Защото не опитах поне. Самата мисъл да кърмя ме ужасяваше. Родих секцио и бебето ми го донесоха на третия ден. Аз взех решението по-рано, избързах. Ако бях изчакала и опитала, може би щеше да е друго. Няма гаранция, че щеше да се получи, но поне щях да знам, че съм направила, каквото зависи от мен.“

„Според мен чувството на вина, не е точно вина. По-скоро си мислим, че като не сме кърмили, сме изпуснали нещо съкровено – не сме кърмили детето, няма как да го направим никога повече за това дете и няма как да върнем времето назад, за да разберем какво щеше да е усещането…“

„Често си мисля за кърмачките, на които им е лесно кърменето, колко ли е приятно, какво ли е усещането, каква ли връзка създава с детето, дори понякога сънувам че го правя, явно толкова ми липсва преживяването на това чувство.“

Важно е да помните, че никое решение не е взето окончателно, безвъзвратно и без възможност за промяна – особено ако това е първото ви дете и никога не сте опитвала да кърмите. Понякога първата среща с вашето бебе (или втората, третата и т.н.) тотално променя живота, настройката и емоциите ви.

Много жени с изумление са установявали, че когато след раждането положат голото бебе между гърдите им или когато поемат за първи път бебето в ръцете си, тялото и инстинктивното им поведение вземат връх и нежеланието да кърмят така и не се появява.

При други майки понякога роля за драстична промяна на избора им оказват обстоятелства около раждането на бебето. „Бях решила, че изобщо няма да правя опити да кърмя… но когато видях бебето в кувьоза, просто сърце не ми даде да си поискам хапчетата за спиране на кърмата…  толкова беззащитно и малко изглеждаше и исках да направя каквото мога за него“.

Няма защо да се чувствате неудобно или да смятате, че ще е „срамно да се отметнете“ (особено ако сте оповестила избора си да не кърмите), ако след раждането изведнъж изпитате желание да опитате, дори да е само 1-2 пъти. Няма кой да ви съди за това – напротив, всички ще го приемат положително.

Фактът, който може да ви успокои и да ви даде малко време е, че кърмата може да се спре на абсолютно всеки етап и във всеки момент, в който вие пожелаете това. Медикаментите за спиране на млякото може да се изпишат по всяко време в първите 48 часа след раждането и да възпрепятстват „слизането“ на кърмата. Лекарствата, които се използват за спиране на лактацията в този период, имат много бързо и решително действие и веднъж взети, може да не ви позволят да промените решението си, ако го поискате в някой момент. Затова е хубаво да знаете, че не е нужно да се вземат веднага след раждането. Дали ще отложите с 48 часа приема им, както и дали кърмите или не в този период, няма отношение към ефективността им.

Ако отложите взимането на медикаменти за времето след запознанството ви с вашето бебе, ще имате 48 часа, в които да общувате с него, да прецените как се чувствате и да вземете окончателно решение какво желаете да правите.

По-нагоре споменахме, че е важно да си изясните сама за себе си какво точно в кърменето ви тласка към решението да не го правите. Ако сте открила причината, това ви дава и други възможности.

Напр. ако причината е отвращение и нежелание да слагате бебето на гърда, всъщност няма нужда да го правите – може обаче да ви се стори ок идеята да цедите и да давате млякото с шише, без детето никога да суче директно.

Ако самото изцеждане е това, което ви отблъсква и ви изглежда животинско, може да се окаже, че не ви се налага да се цедите, понеже бебето засуква и суче добре.

Ако първото ви бебе ви е оставило кошмарен спомен за болки и рани, може изведнъж да се окаже, че с второто няма нищо подобно – всяко раждане и всяко бебе са различни.

Една от най-доволните майки, с които съм работила, беше пределно ясна, че не я вълнуват ползите от кърменето за бебето и не смята да кърми – но държеше да знае просто какво е усещането от бебе на гърдата. Слагаше детенцето на гърда 1-2 пъти дневно през първата седмица, когато тя си реши, само за успокоение на бебето и за да може да го усеща до гърдите си – и после години наред разказваше с широка усмивка, че това е било страхотно умилително преживяване 🙂

И т.н., и т.н. – има безкрайно разнообразие от възможности, които може да се появят, стига да си дадете тези 48 часа време и да сте отворена към варианта да опитате, преди да вземете окончателно решение.

Какво е най-лошото, което може да се случи – може да се окаже, че кърменето е точно толкова ужасно и неподходящо за вас, колкото сте си представяла. И тогава с чиста съвест ще си изпиете хапчетата – опитала сте, знаете със сигурност за какво става въпрос и вече сте твърдо убедена в избора си. Това ще ви помогне да избягвате чувството за вина – и ще можете да посрещате с по-голямо спокойствие и самообладание негативните реакции, с които неминуемо ще се сблъсквате в първите месеци.

Дори да пробвате и да решите на по-късен етап (след няколко дни или няколко седмици), че кърменето не е за вас, опцията за спиране на кърмата с медикаменти я имате винаги. Да, става по-бавно и по-некомфортно, отколкото в първите 48 часа след раждането, но е напълно възможно и се изтърпява.

Ако пък вследствие на опитите решите, че искате да продължавате, тогава ще ви е от полза да имате подкрепа и окуражаване, които да са ви постоянно достъпни. Няма нужда да се борите сама, нито да се притеснявате да потърсите помощ – вашият консултант, групите за подкрепа на майки и  успешно кърмещите ви познати ще са щастливи да ви помагат по пътя.

Има ли начин да компенсирам някак за бебето това, че не го кърмя?

Обикновено когато се задава този въпрос, се има предвид дали е възможно да се набави на бебето всичко онова, което майчиното мляко му осигурява. Единственият начин това да стане, е да се използва донорска кърма.

Чувствата ви към тази идея може да са много различни – и много смесени. Някои жени с удоволствие приемат този вариант и са благодарни, че има начин да осигурят кърма за бебето въпреки всичко. За други идеята да дават млякото на чужда жена на собственото си дете изглежда абсолютно неприемлива. Въпреки това е хубаво да знаете, че АМ не е единствената възможност и имате и други опции.

Макар че няма как да се възпроизведат всички свойства и съставки на кърмата, ефектите на кърменето далеч не се дължат само на съставките на млякото.

Голяма част от положителния ефект е благодарение на почти непрестанния контакт между майката и бебето, както и на начина за отглеждане, към който кърмещите майки несъзнателно се насочват. Основните неща са лесни за пресъздаване, независимо от това с какво се храни бебето.

Контактът кожа до кожа в първия час след раждането (когато състоянието на бебето и майката го позволяват) е изключително важен за детето, независимо дали ще кърмите или не. На първо място, това успокоява детето и го приветства в новия свят, в който е попаднало, като му връща усещането за единственото нещо, което познава – вас! Усещането за сигурност от допира до вас и от познатия ритъм на сърцето ви спира плача му и снижава нивата на хормоните на стреса. Освен всичко друго, контактът кожа до кожа е начинът вашето бебе да се насели с вашата флора, към която има вътреутробно предаден имунитет, а не с болничните бактерии. Това първично населване има дълготраен ефект върху имунитета и имунната система на детето.

Изследванията за развитието на мозъка на бебето в първите месеци от живота му показват, че когато на плача му се реагира веднага, без забавяне, нивата на хормоните на стреса се поддържат ниски. Така мозъкът има възможност да се оформя в благоприятна среда и става лесно възприемчив, пластичен и със заложени положителни реакции. Има изследвания, които показват, че тази моментална реакция на нуждите на детето се получава по-лесно и дори несъзнателно, когато кърмаческите хормони на майката помагат. Но когато сте наясно с важността за бърз отговор на нуждите на детето, можете съвсем съзнателно да управлявате реакциите си, дори без да имате хормонална поддръжка. Любовта ви към вашето бебе е достатъчно силна мотивация, а тя присъства абсолютно независимо от начина на хранене!

Една от основните разлики, които зависят от начина на хранене, е фактът, че при храненето с шише (независимо дали детето се храни с изцедена кърма или АМ!) има по-голяма вероятност бебето да не бъде държано на ръце толкова често и толкова дълго, колкото би било, ако сучеше. А продължителният физически контакт и носенето на детето са други от факторите, които оказват много силно въздействие върху развитието на децата. Те осигуряват ниски нива на стрес, множество взаимодействия с майката и със средата и така ускоряват развитието на мозъка и възприятията.

През първия месец сучещото на гърда бебе прекарва поне 8-10 часа в ръцете на майка си и в тесен контакт с нея – това е, което всяко едно бебе очаква. С порастването времето, прекарвано в хранене, намалява, но въпреки това физическият контакт по време на храненето остава. Ако приемете, че държането на бебето по време на хранене е абсолютно непроменим и задължителен фактор, ако го съчетавате с носенето му по удобен начин (на ръце, в кенгуру или слинг) поне няколко часа дневно и ако евентуално обсъдите възможността за съвместен сън, това може да ви позволи да компенсирате до голяма степен така необходимия физически контакт.

Тези мерки са незаменими и често прилагани особено в ситуациите, когато бебето е по-неспокойно и често плаче. Важно е обаче да имате предвид, че дори спокойното и усмихнато бебе, което изглежда доволно да си лежи в креватчето и в столчето за кола часове наред, продължава да има огромна нужда от физически контакт и носене.

Вероятно когато храните бебето, ви е най-удобно да го държите на лявата ви ръка и да придържате шишето му с дясната (ако дясната ви ръка е доминантна). Координацията ръка-око при детето започва да се развива с тези най-ранни взаимодействия по време на храненето и е най-добре бебето да получава еднаква стимулация и от двете страни. Затова е хубаво да сменяте ръцете – ако не веднъж в средата на храненето, тогава може всяко хранене да е на различна страна.

Другият много важен фактор, който е добре да имате предвид, е да оставяте бебето да регулира количеството мляко, което приема на едно хранене. Във всички ситуации, когато майките могат да контролират приеманото количество – независимо дали ще е АМ или изцедена кърма – съществува риск да стимулирате бебето да поема повече, отколкото има нужда. Затова е важно да разпознавате и да следите сигналите на детето, че вече е сито, както и да не настоявате да изяжда точно определено количество, само защото някъде е написана цифра за прием.

И последното, но най-важно:

Вашето бебе има нужда от вас! Точно от вас, а не просто от някой, който да му дава шишето с мляко. Вие сте неговата майка – и то изпитва насъщна необходимост от контакта с вас, от усещането за вас и от любовта ви. През първите 2-3 години вие сте най-важния човек в живота му. Вашето присъствие и отсъствие имат огромна важност и оказват най-голямо влияние – дори във възрастта, в която се съмнявате дали то осъзнава, че сте до него или че ви няма. Бъдете до бебето и го обичайте – най-важните неща са съвсем прости, нали.

Advertisements

26 responses to “Не искам да кърмя!

  1. Хедра

    Чудесно сте се подготвили, Териза – тази статия за това как да поставите бебето на гърда също може да ви е полезна. Колкото по-добре успеете да започнете, толкова по-голям е шансът да установите, че всъщност кърменето е търпимо за вас.

    Искам да ви кажа, че вашият постинг много ме развълнува – това всъщност беше целта на статията и се радвам, че е успяла да ви помогне. Независимо дали ще решите да продължите да кърмите или не, мисля, че е проява на наистина голяма любов и всеотдайност от ваша страна, че сте готова да се конфронтирате със собствените си емоции за доброто на бебето 🙂 Не само като професионалист, за когото кърменето е призвание и убеждение, а просто като майка, която си е кърмила децата с удоволствие (след началните проблеми) просто ви пожелавам да успеете да изпитате и радостта от процеса – дори цялото кърмене да е само едно слагане на гърда, просто ви пожелавам да си е струвало 🙂 А ако мога да ви помогна с още нещо, не се колебайте да се обадите по тел (има го тук). Чудесно раждане на здраво бебенце 🙂

  2. В интерес на истината след като прочетох доста и то тези 48 часа за които се споменава по нагоре в статията Ви… Взех решение все пак да опитаме…вече съм си уредила и помпа за родилното от сестра си..Малкия мъник все пак заслужава да опитам заради него….Благодаря Ви в интерес на истината ако не бях изчела статията Ви може би нямаше дори да помисля да опитам.

  3. Хедра

    Дайте си време, Териза – особено ако не се е родило бебето още, е трудно човек да прецени. След раждането и с бебето в ръцете ви ще имате възможност отново да прецените как се чувствате – тогава ще знаете с повече сигурност дали решението ви остава същото или нещо се е променило. И съответно ще знаете как да действате – имате време и имате възможности за преценка, и най-вече имате право да си промените решението (в едната или в другата посока) във всеки един момент 🙂

  4. Чудесна Статия но аз все още съм на мнение че няма да кърмя….Не ми е естествено и само при мисълта…..ммммм,,,Не

  5. Хедра

    Здравейте, Емилиян!

    Съжалявам, че съпругата ви е имала толкова проблеми около раждането.

    Клексан изобщо няма отношение към кърменето – независимо че се води нискомолекулярен хепарин, молекулата му пак е огромна и изобщо не може да стигне до кърмата (в кърмата преминават молекули, които са по-малки от 500 далтона, а нискомолекулярните хепарини са от порядъка на 7-8 хиляди далтона. Отделно факта, че дори нещо да стигаше, бебето би го приемало през устата – хепаринът се разрушава, ако преминава през чревния тракт и затова е само на инжекции, а не на хапчета).

    Ако съпругата ви се е изцеждала редовно и е успяла да поддържа добро количество кърма, е напълно постижимо бебето да се научи да суче (макар че вероятно ще му трябва помощ и някои трикове). Дори кърмата да не е много, пак има възможности – просто ще изисква повече работа и усилия.

  6. Емилиян

    Здравейте Хедра. Жена ми роди преди 6 седмици чрез секцио. Въпреки ме имаше огромно желание да кърми не успя защото се получи инфекция при операцията и 4 седмици антибиотици. Все още си бие инжекции clexane. Вреден ли е clexane при кърмене или не? През цялото това време тя ползва помоа да се изцежда, защото все пак искаше да пробва да кърми след този месец на антибиотици. За съжаление, трябва да получава този clexane в продължение на 3 месеца! Това я обезкоръжи и реши да спира с изцеждането. Та мисълта ни вреден ли е clexane и минава ли в кърмата изобщо? Какви са възможностите да кърми изобщо след 6 седмици АМ?
    Благодаря.