Кърмачка на специална диета, част първа: Защо моето бебе е чувствително към храните, които аз ям


Урок по анатомия: Как усвояваме храните

Докато кърмите, вашият организъм продължава да храни детето, както е било и в утробата. Вие доставяте хранителните вещества за бебето чрез храните, които поемате и чрез запасите от мазнини, които вашето тяло е натрупало по време на бременността.

hsЗа да стане достъпна за организма, храната се обработва както по механичен път (дъвкане, движенията на стомаха), така и по химичен – с помощта на каскада от ензими и киселини в долните дялове на храносмилателната система.

Основните хранителни вещества са въглехидрати, мазнини и белтъци. Въглехидратните храни се усвояват най-лесно, следвани от мазнините, които пък доставят най-много енергия. Белтъците са най-трудни за обработка от храносмилателната система. Веригите им са много дълги и изискват сложни комплекси от реакции, за да бъдат „нарязани“ на по-къси и прости верижки, които организмът може да използва за изграждане на собствените си белтъци.

Същинското усвояване на всички тези хранителни вещества става през лигавицата на тънките черва. Здравата лигавица на червата нормално представлява бариера, която пропуска някои съединения, а други – не. Нарушаването на тази бариерно-пропускателна функция играе ключова роля при възникването на алергични реакции.

Проблеми с храносмилателната система

Ако храносмилателната система е в отлично състояние, тя не само позволява да усвояваме пълноценно. Състоянието на храносмилателната система влияе също така върху редица процеси в тялото, които нямат нищо общо с храненето.

brain_gut_axisВ нея се намира т.нар. втори мозък – огромен комплекс от нервни „възелчета“ и пътища, които формират т.нар. ос черва-мозък (gut-brain axis). В храносмилателната система са съсредоточени определени хормони, които играят роля не само за храненето, но определят също така здравето и настроението ни и оттам влияят върху характера. В храносмилателната система се намират например около 80 % от рецепторите за серотонин – хормона на щастието, а едва 20 % от него се изразходват от мозъка. Така храносмилателните проблеми може да залегнат като една от причините за депресия и редица психични и психиатрични състояния. Отдавна се говори за връзката на някои психични проблеми като разстройствата от аутистичния спектър с нарушения в храносмилателната система. Затова за тези състояния е разработена специфична лечебна диета, с която се постигат обнадеждаващи резултати.

Малко известен факт е също така, че над 80 % от имунната система също се намира в и около храносмилателната система. Това е съвсем нормално, тъй като тя е вторият път, по който тялото ни се сблъсква с околната среда. Кожата ни е външната обвивка, която възпира патогените и влиянията на външната среда. Лигавицата на храносмилателната система е вътрешната обвивка и е второто ниво на  защита. Тази защита се постига по много пътища, но един от най-важните е чрез „биологичното оръжие“ – бактериалната флора, която населява червата.

В храносмилателната система живеят няколко килограма микроорганизми, които поддържат среда, неподходяща за патогените и отделно помагат да се разграждат храните и да стават по-лесни за усвояване. Част от тези бактерии активно произвеждат и вещества, от които ние имаме нужда, напр. витамин В 12 и витамин К. При увреждане на микрофлората в червата се появяват проблеми с храносмилането (запек, диария), с усвояването на дадени храни (газове, тежест в корема) и с хранителни дефицити.

За нещастие именно храносмилателната система и деликатната екосистема на бактериите в червата пострадва най-лесно от начина ни на живот. Увреждане може да настъпи дори само с неправилно хранене, което не позволява да се поддържа нормална и богата микрофлора от полезни бактерии в червата. Като се добави въздействието на токсини, лекарства, антибиотици, стрес… и става ясно защо почти никой от нас не може да се похвали със здрава храносмилателна система.

Класическите проблеми с храносмилането като рефлукс, гастрит, колит, хроничен запек се срещат толкова често,  че дори не ги смятаме за „болести“ и се приемат за „нормални“ състояния.

Хронични проблеми като астма и кожни обриви обаче също започват именно от увреждане на храносмилателната система. Като всяко друго състояние, което е свързано с отговор на имунната система, корените тръгват от храносмилателната система, независимо че атаката се проявява далече от нея.

Всички подобни състояния са сигнал, че защитите на храносмилателната система са увредени. А наличието на подобна увреда при майката е ключов фактор за възникване на проблеми при бебето.

Защо бебето има проблеми

18WeeksРазвитието на храносмилателната система на бебето започва много рано, още в първите седмици на бременността. Около третата седмица след зачеването (4-5 г.с.) вече има формирана първична система от три дяла. През цялата бременност храносмилателната система на бебето ще продължава да се развива и да съзрява. Тя дори изпълнява някои първични функции – бебето гълта амниотична течност и в червата му към края на бременността започва да се натрупва мекониум.

Редица фактори оказват влияние върху това по какъв начин ще се развие и доколко ще е здрава храносмилателната система на детето.

Една много нова наука, наречена епигенетика, се занимава с това по какъв начин външните фактори влияят върху генната експресия. Начинът, по който вие самата сте хранена като бебе (дали сте кърмена или не), както и по какъв начин се храните по време на бременността е от много съществено значение за здравето на бебето, като включва или изключва дадени гени. Това означава също, че ако храносмилателната система при вас е увредена, още по време на бременността може да се заложат условия за бъдещи проблеми.

За щастие този процес работи и в обратната посока – вашето хранене и здраве, докато организмът ви изгражда бебето, са от огромно значение за модулирането и подобряването на заложбите срещу определени заболявания. Напр. има изследвания, които доказват, че приемането на пробиотици и съответно подобряването на чревната флора по време на бременността може да намали риска децата да развият екзема и атопичен дерматит впоследствие.

Когато бебето се ражда, неговата храносмилателна система е относително стерилна. Началното й заселване се случва при преминаването на бебето през родилния канал. При раждането започва населяването на полезните бифидобактерии, които ще обитават червата му. Детето получава вашата флора, такава, каквато е – добра или увредена. И това ще има огромно значение върху здравето му за целия му живот.

expressedmilkС първото кърмене, което е добре да се случи още в първите 1-2 часа след раждането, бебето получава първата защита на храносмилателната си система – коластрата изобилства от антитела, които започват скоростно да „тапицират“ със защитна стена лигавиците на стомаха и червата. Съдържащите се в кърмата епидермални растежни фактори пък започват да подпомагат активно съзряването на лигавиците и затварянето на междуклетъчните пространства. Това е процес, който ще продължи през първите 6 месеца от живота на детето, докато се постигне едно относително състояние на зрялост, когато детето може да се справя и с първите твърди храни.

В кърмата се съдържат също така над 700 вида различни микроорганизми, които съставляват една сложна система – микробиом, който безспорно е от огромно значение за заселването и създаването на здрава микробна среда в червата на бебето. Около 30 % от кърмата са т.нар. олигозахариди – вещества, които са неусвоими за организма на бебето. Те не само хранят полезните бактерии в червата на детето , но и представляват един вид „капани“, с които залавят и унищожават патогени и токсини. Неслучайно има съществена разлика във флората в устата и в червата при изключително кърмените бебета в сравнение със смесено хранените и хранени изцяло с бебешки млека деца. Известно е, че дори само единично дохранване с АМ променя драстично бактериалната флора, която след това има нужда от 2-4 седмици, за да възстанови нормалния си състав.

Всичко това показва няколко основни фактора, които залагат основите за евентуални бъдещи проблеми с храносмилателната система на бебето:

  • Проблемите с храносмилането и чревната флора на майката имат своето отражение със залагане на податливост към проблеми още от бременноста – и отделно предаване на недостатъчно добра флора на детето при раждането
  • Начинът на раждане играе огромна роля за заселването на бебешкия организъм с подходяща или съответно не толкова добра флора.
  • Осъществяването или липсата на първия контакт между майката и бебето веднага след раждането също е ключов за това какви бактерии ще заселят детския организъм – дали майчините или болничните. Бактериите са нашественици – и тези, които първи „завладеят крепостта“, много трудно могат да бъдат изтласкани оттам.
  • Проблеми по време на раждането, майчино-феталните инфекции и използването на антибиотици за лечението им (или като профилактика след цезарово сечение) също имат много сериозно отражение върху формирането на чревната флора.
  • Начинът на хранене на детето – кърмене или използване на (някакво количество) АМ е определящ за здравето и съзряването на храносмилателната система, както и за заселването и поддържането на здравословна и богата микробиална флора

За нещастие в съвременността огромната част от децата започват живота си в условия, които  се отразяват зле върху развитието на храносмилателната система. Некърмена майка с храносмилателни проблеми, алергии и хронични заболявания, цезарово сечение и липса на кърмене или неизключително кърмене на бебето създават предпоставки за развитие на алергии и редица други хронични проблеми впоследствие.

Моето бебе е кърмено – тогава защо има проблеми с храните, които аз ям по време на кърмене

Едно много хубаво сравнение твърди, че пъпната връв не се прекъсва с раждането – тя просто се заменя от гърдата. Докато кърмите, вашето бебе все така получава всичко, което му е необходимо, чрез вашето тяло. Двамата продължавате да сте свързани интимно и неразривно и всеки проблем при единия се отразява на много нива при другия. Това е особено забележимо при проблемите с храносмилането.

propusklivostЛактоцитите – клетките, които произвеждат кърма – взимат всички нужни вещества за производството й от кръвта. Ако вашата храносмилателната система е увредена и съществуват условия през лигавицата на червата да преминават големи молекули, тогава е лесно тези неразградени белтъци да стигнат и до кърмата.

Проблеми с усвояването на храните и с преминаване на големи белтъци може да възникнат заради вродена или придобита липса или недостиг на дадени ензими за „нарязване“ (както е при редица вродени болести на обмяната или след заболяване). В други ситуации има нарушаване на целостта, разраняване и възпаление на лигавицата на червата (при остри заболявания, напр. гастроентерити, или при хронични болести като синдром на раздразненото дебело черво, колит, болест на Крон и улцерозен колит и др.). Подобни проблеми се случват и заради лошо храносмилане и увредена микрофлора в червата след използване на антибиотици и други лекарства. Всички тези състояния може да доведат до това, че в кръвния поток попадат цели или недостатъчно разградени белтъчни вериги, които преминават и в кърмата.

От друга страна, лигавицата на червата на бебето е пропусклива в първите месеци (процесът на „затваряне“ и съзряване тече през първите 6 месеца от живота) и затова в организма му лесно могат да преминат тези неразградени белтъци. Класически пример за такова преминаване е алергията към протеините на кравето мляко. Тя може да се развие и при изключително кърмено бебе заради храносмилателни проблеми при майката, които позволяват в кърмата да преминат белтъци от кравето мляко. Организмът на бебето ги разпознава като чужди и започва да ги атакува по различни начини.

Понякога атаката е  остра и се осъществява чрез специфични имуноглобулини, напр. IgE, който е основен „войн“ на имунната система. В такива ситуации концентрацията на имуноглобулините се увеличава – затова този тип алергична реакция може да бъде доказана с кръвно изследване за нивата им. Такова изследване обаче не дава отговор точно кой протеин от храните е отговорен за задействането на имунната система! Освен белтъка на кравето мляко, редица други белтъци може да предизвикват реакции. За специфично тестване към определени алергени се правят други изследвания, които се базират на наличието на антитела към даден специфичен алерген.

В много случаи има непоносимост, която не е свързана с такъв тип имунен отговор (затова се нарича непоносимост, а не алергия). Коварното в случая е, че при непоносимост често реакцията е отложена във времето. Най-често признаците са колики, повръщане (рефлукс), липса на изхождания – или пък обратното, воднисти изпражнения със слуз и кръв. Понякога този тип алергични реакции предизвикват симптоми, които не изглеждат пряко свързани с храносмилането (напр. астма и атопичен дерматит, себореен дерматит, бебешко акне след първия месец, „корички“ по кожата на главата, раздразнителност и high need baby-синдром…).

Опасното и неприятното при алергичните реакции е, че възпалителният имунен отговор задълбочава увреждането на храносмилателната система. А това води до чувствителност и към други белтъци от храните, напр. към тези на соята, царевицата, яйцето, глутена… Това са т.нар. кръстосани алергични реакции, при които раздразнената имунна система започва да реагира към храни, които дотогава не са предизвиквали проблем. И докато не започне упорита работа по възстановяването на храносмилателната система, отстраняването на една храна или група храни може да не дава резултат и да продължават да се появяват алергични реакции към все нови и нови храни.

Вредя ли на детето с кърменето, след като аз самата имам проблеми с храносмилането?

Няма как да сте виновна за нещо, което не подлежи изцяло на контрол от ваша страна. Наследствеността и натрупването на генетични и фамилно предавани фактори определено са изключително трудни за промяна. Липсата на информация за тези неща също затруднява профилактиката – когато не знаете, няма как да вземете мерки. Човек просто се опитва да прави най-доброто в съответствие с информацията, с която разполага в дадения момент.

Кърменето все така си остава естественият и неподражаем начин за хранене на бебето и буквално никога не е необходимо да се спира в случаите на алергични прояви. Спирането на кърменето, дори само за определен период от време, е решение в стил „лепенка“ – заобикаля един проблем, но без да го лекува. А замяната на естествената храна на детето с фабрично произведени алтернативи създава редица други рискове и практически не лекува, а само продължава да уврежда микрофлората и чревното здраве.

Ако бебето продължава да се кърми, то продължава да получава защитните съставки от кърмата, които подпомагат съзряването на чревната лигавица, доставят готови антитела, живи клетки, които се борят с патогените и облекчават работата на храносмилателната система. С диета и мерки за възстановяване на майчината храносмилателна система от кърмата ще изчезнат съставките, които дразнят червата на бебето.

Проблемите с кърменето и с непоносимостите към храни на бебето могат да се преодолеят, с търпение и упоритост. Процесът на лекуване на храносмилателната система е дълъг и често доста сложен. Ще се наложи да научите много неща по пътя, да променяте в движение това, което виждате, че не работи – и да имате вяра, че ще намерите верния път.

„Нека храната бъде твоето лекарство и лекарството ти да е храна“

Диетата, която изключва дразнещия протеин, е само първата стъпка в тази посока, която ще позволи и вие, и бебето да се почувствате по-добре. В случаите на хронични проблеми при вас самата (автоимунни и други заболявания) диетата става още по-важна. При дълго съществуващи заболявания лигавицата на храносмилателната система е още по-пропусклива и до бебето лесно стигат не само протеини, а и други вещества (токсини, ендотоксини, отпадни продукти, медиатори на възпаление в организма и т.н.), които иначе не биха преминавали.

Стандартният подход към храненето в тези ситуации – пълното изключване на голям брой и дори понякога на цели групи храни дори без алергични прояви към тях, а само „защото са потенциални алергени“ – създава специфично отношение към храната и храненето като към подозрителни и изначално вредни продукти. Такъв подход не позволява да се използва потенциала на храните не само да ни хранят, а и да ни лекуват.

Действително ще има храни, които няма да са подходящи при вашето състояние. Алергията към дадена храна (ваша или на детето, докато го кърмите) определено означава пълното й изключване. За щастие обаче обичайно има други храни – и често по-здравословни алтернативи – които могат да я заместят. Премахването на дадени храни от диетата често става първата стъпка към дълготрайно подобряване на начина на хранене и постепенно излекуване. Това обаче е възможно само когато за сметка на изключените храни се подбират здравословни алтернативи, които лекуват хроничното възпаление и „хранят“ тялото по-добре, и то не само в смисъл на снабдяване с калории.

Затова не е разумен този подход, който само премахва храни и ви оставя на изключително ограничена (и най-често основно въглехидратна) диета в продължение на месеци и дори години. Премахването на даден елемент от храненето – особено на цяла група храни, както е с алергията към млякото и млечните – лишава организма от лесен източник за сдобиване с важни микроелементи, който е включен широко в традиционната кухня и премахването му създава различни диетични и организационни проблеми.

Необходимо е тази липса да се компенсира, като се наблегне на други храни, които са добри хранителни източници, така че да не се стига до дефицит и да не е нужно да се използват витамини и микроелементи „на хапчета“. В идеалния вариант е нужно да се предложат различни и по-разнообразни варианти за приготвяне на храните, които остават в менюто, така че храненето да продължава да е удоволствие.

За да не ви се налага по неволя да ставате специалисти по хранене и да преравяте безкрайно количество неизвестно колко достоверна информация в интернет, най-разумният избор е да работите с диетолог. Диетолозите са специалисти по хранене във всякакви ситуации и могат да ви помогнат да се храните пълноценно дори при доста ограничаваща диета. Заради специфичните си познания те могат (и то по-добре от редовия педиатър или гастроентеролог) да изчислят дневния прием на различни хранителни вещества, витамини и микроелементи. Също така те ще предложат варианти за компенсиране според това, което е възможно да приемате във вашата конкретна ситуация според състоянието ви и това на бебето.

Колкото и неприятно да е спазването на специфична диета, това все пак си има и своята добра страна – често точно ограниченията стават причина да откриете интересни и здравословни рецепти от други кухни и култури, до които иначе вероятно не бихте стигнали. Промяната в храненето може да е наистина много значителна и напълно да промени рутината и традиционните представи, които имаме за обичайните хранения през деня.

Понякога е по-лесно да спрете да мислите с какво да замените храни, които ви липсват, а да се впуснете в експерименти с нови храни и нови начини за хранене, напр. шейкове за закуска, вместо филии.

Ако не сте експериментатори в кухнята и искате да се придържате към рецепти, тогава можете да разгледате готварските сайтове и блогове, посветени на специалните лечебни диети за възстановяване на храносмилателната система, както и тези, които се занимават с хранене при специфични ограничения (веганска и безглутенова диета). Там можете да намерите рецепти, които ще ви ориентират, докато свикнете с по-особения начин на готвене и усвоите триковете на заместване на проблемните съставки. Рецептите ще ви помогнат да се ориентирате за добри – и вкусни! – заместители на млякото, яйцата, бялото брашно и зърнените храни в обичайни и екзотични ястия.

Само диета обаче почти никога не е достатъчна за трайно разрешаване на проблемите – тя премахва даден дразнител, но не лекува основните причини за възпалението и имунния отговор на организма. Необходимо е да се работи дълго и упорито върху възстановяване на чревната флора в организма, за да се постигне отново състоянието на здраве и равновесие. Сериозни липси на определени хранителни вещества, минерали и хормони често се налага да се компенсират с добавки временно, докато организмът бъде „нахранен“ и е в състояние да ги усвоява достатъчно добре от храните. В някои случаи ще се нуждаете от специфична диета и добавки постоянно, ако увреждането вече е необратимо (както е в случаите на автоимунни заболявания, напр. тези на щитовидната жлеза или диабет).

Прочистването на организма е много важен елемент, тъй като при промяна на храненето и спазването на определен хранителен режим започва „изчистване“ на натрупана шлака и токсини. Фактът, че кърмите, не бива да ви спира да се грижите за вашия собствен организъм – както виждате, липсата на грижи вреди не само на вас, но и на детето. За да е здраво детето, трябва да сте здрава и вие самата.

26 responses to “Кърмачка на специална диета, част първа: Защо моето бебе е чувствително към храните, които аз ям

  1. Хедра

    Здравейте, Таня!

    Противопоказанията за консумацията на годжи бери са основно по отношение на бременността, тъй като може да действа върху матката и да предизвика контракции. По време на кърмене това не представлява притеснение. Въпреки това обаче е добре да го третирате като храна, а не като лекарство – т.е. да консумирате самите плодове, а не някакви концентрирани форми, и да не прекалявате с консумацията му.

    Важно е да сте наясно, че годжи бери си взаимодейства с доста лекарства, така че ако взимате някакви медикаменти, особено такива за хронични състояния като диабет, антикоагуланти и т.н., задължително трябва първо да се консултирате с лекар.

  2. Таня

    Здравейте! Какво мислите за годжи бери и кърмене?🙂

  3. Хедра

    Здравейте, Ина!

    Много се радвам, че сте намерили точният препарат, който разрешава проблемите на вашето детенце – действително ситуацията с пробиотиците в момента е доста подобна на тази с антибиотиците, т.е. предписват се по възможност по-широкообхватни препарати, защото често не е ясно къде точно е проблемът.

    Не виждам никаква причина да спирате бифидуса, за да започнете да давате ензими – двете неща могат да се приемат паралелно. Също така не мисля, че има някакъв проблем да се дава пробиотика много дълго време, много месеци без прекъсване, ако предпочитате така.

  4. Здравейте, Хедра,
    пиша Ви, за да споделя доброто развитие при нас и ако мога да помогна с този опит на други майки! След година и половина мъки, постоянни притеснения и изживяване всеки един ден пак и пак на това детенцето ти да не може да се изходи нормално – да го боли, да плаче, да има рани, страх и тревога, направо ужас от една най-обикновена и нормална физиологична нужда, намерихме решението…. След всякакви диети, лекари и лекарства, изписани от тях, хомеопатични методи, няколко вида пробиотици, поставени (уж) диагнози за всякакви алергии – към мляко, глутен и т.н – това, което ни помогна е Бифидус, само бифидус без всякакви други щамове…
    Съвсем случайно реших да дам Активия един ден( въпреки обривите ни от всякакви купени, готови неща) Забелязах съвсем, съвсем малка разлика в изхождането, но реших, че това ни е проблемът и потърсих как мога да давам само бифидус…оказа се само един такъв продуктът на пазара( няма да казвам на коя фирма, за да не си помислите, че е реклама) Но откакто го давам всичко при нас е абсолютно наред – с изхождането, с обривите, с болките в коремчето, със спокойствието🙂 Вече месец го приема и се изхожда меко всеки ден, независимо какво яде…
    Искам и един въпрос да Ви задам – според Вас колко време трябва да продължим да го даваме! Препоръчаха ни (не лекар) сега след двумесечен прием на бифидуса, да й даваме ензими по време на хранене… Но аз изпадам в ужас да спра бифидуса засега…?
    Благодаря предварително и дано цялото това дълго писане помогне и на някой друг със същия проблем!
    Поздрави!

  5. Хедра

    Здравей отново, Ина!

    Предвид че нещата не се подобряват въпреки мерките, които взимате, според мен може да е разумно да се направят по-пространни изследвания – възрастта на детето не е пречка за това. Понякога зад такива неща се крият по-сериозни състояния като глутенова ентеропатия или проблеми с мотилитета, които се дължат на нарушения на инервацията на червата (това са само две неща, които подхвърлям ей така като пример – без да смятам, че детето има някое от тези състояния, това е далеч извън моите компетенции). За тези неща си трябва изследване в специализирана клиника. Ако мислите, че сте изчерпали възможностите в Пловдив, в София клиниката по педиатрия има гастроентерологично отделение, където може да се потърси друго мнение.

  6. Хедра, Благодаря за съветите и насоките! Исках само да допълня, че когато беше на 1г. я водихме на гастроентеролог, който тогава каза, че има алергия към белтъка на млякото и да спра веднага да я кърмя…така и направих – спряхме всякакви млечни, но не се промениха нещата и затова започнахме с киселото мляко, което обаче май само механично й помага за изхождането… Коремчето й е много подуто, явно червата са раздути и като пие, чак тогава й се прихожда… А коремчето е още по-подуто! Пробвали сме какви ли не пробиотици и ефектът беше – още по-сериозен запек! Може би наистина ще трябва да изключим отново нацяло и млечните… Притеснявам се само, какво ще яде, защото то просто не остана… Вчера й дадох сварена елда за закуска(опитвала е под форма на брашно) – имаше болки и подуване и на следващия ден мн трудно се изходи! Опитваме се сами да разберем какво става, защото от всички лекари, хомеопати и т.н освен задълбочаване на проблема, с нищо друго не са помогнали! Мисля, че да я вкарваме в болница за всякакви изследвания, при положение, че е толкова малко, просто не си струва! Не знам и към кой гастроентеролог вече в Пловдив да се обърна! Благодаря, че помагаш и обръщаш внимание на всички майки! Поздрави!