Кърмата след годинката


Текстът е първоначално публикуван в списание „Моето дете“ през 2013 г

Колкото повече се доближава детето до годинката, толкова по-често чувате репликата: “За какво продължавате още, то в кърмата вече нищо полезно няма – една гола водица“. По неизвестни причини тази представа упорито се предава от уста на уста. Подобни реплики може да чуете понякога дори от медицински специалисти. Каква е истината?

Всички знаем, че кърмата непрекъснато се изменя спрямо променящите се нужди на детето, като съставът й се нагажда спрямо това, от което детето се нуждае в даден момент. Коластрата е малко като количество, за да осигури на бебето множество антитела, концентрирани в малък обем, тъй като стомахчето му не побира повече. В горещо време в кърмата се съдържа повече вода, за да утолява по-добре жаждата на бебето. С порастването на детето видът на белтъците в нея се изменя, за да подпомага растежа. Съдържанието на мазнини се променя дори в рамките на едно хранене. Гърдите и бебето са в синхрон по всяко време на кърменето – и просто няма как да се случи на първия рожден ден изведнъж да спре синтеза на белтъците, мазнините и въглехидратите и от гърдите да потече само бистра водица.

Едва ли е изненадващо, че изследванията напълно потвърждават това, което майките интуитивно усещат. Едно голямо проучване, публикувано в журнала на Американската академия по педиатрия през 2005 г, доказва, че има разлики в състава на кърмата 2-6 месеца след раждането и година след това. Тъй като детето над годинката има нужда от повече енергия, съставът на кърмата го отразява, като в нея се съдържат значително повече мазнини и енергия, отколкото в кърмата за бебетата на възраст 2 до 6 месеца. Изследователите заключават, че „приносът на кърмата в диетата на детето като енергия под формата на мазнини може да е значителен“.

Друго голямо изследване от 2001 г показва, че 454 мл кърма дневно осигуряват на детето между 1 и 2 г възраст:

  • 29% от енергийните нужди
  • 43% от нужния протеин
  • 36% от необходимия калций
  • 75% от витамин А
  • 76% от фолатите
  • 94% от витамин B12
  • 60% от витамин C

– Dewey 2001

Ако се разгледа състава на кърмата извън чисто хранителните вещества, се наблюдават и други интересни промени спрямо възрастта на детето. Тъй като едногодишното дете вече изследва света и слага всякакви неща в устата си, то е изложено на много повече патогени и рискът да се разболее от чревни инфекции е доста по-висок.

Затова не е случайно, че след 6 месец в кърмата започва повишаване на съдържанието на един специален ензим – лизозим, чиято функция е да разгражда клетъчната обвивка на патогенните микроорганизми и по този начин да ги разрушава. Съдържанието на лизозим е многократно по-високо в кърмата след годинката, отколкото в първите месеци след раждането.

Лактоферинът е друга важна антибактериална съставка, която не се намира в адаптираното мляко, но изобилства в кърмата. Много важната му роля е да се свързва с желязото и по този начин да пречи на размножаването на патогени като Е. коли и гъбички. По-малко известен факт е обаче функцията на лактоферина като есенциален растежен фактор за човешките В и Т лимфоцити. Те са едни от „бойците“ на имунната система, а В-лимфоцитите са носители на имунната „памет“. По този начин кърмата продължава да подпомага организма на детето да се бори с инфекциите, като доставя нужните съставки за изграждане на компонентите на имунната защита.

Понякога можете да чуете абсолютно лишеното от основание твърдение, че продължителното кърмене пречи на детето да развие имунитета си, като го снабдява „наготово“ с антитела. Антителата, които идват с кърмата, са част от пасивния имунитет – те не са предвидени да заместват собствените, а само да осигуряват известна протекция във времето, когато имунната система на детето все още не работи достатъчно добре. Тези антитела, подобно на антителата, които бебето получава през плацентата след раждането, оказват протекция само за определен период от време и след това се разрушават . Така няма как да пречат на организма да „тренира“ и да изгражда собствени антитела и имунна „памет“ чрез сблъсъка си с патогени. Затова пък кърменето подпомага несъвършената имунна система на детето да се справя по-леко с честите боледувания след първата година и по този начин да не се „срива“ след няколко верижни боледувания.

Няма нужда да се тревожите за това какви имуностимулатори да давате на вашето дете, когато то тръгне на ясла – тялото ви осигурява перфектните средства за имунна подкрепа на детето, при това многократно по-ефективни от предлаганите в аптеката. Все пак, неслучайно един от често препоръчваните имуностимулатори е… коластра 😉 (която в аптеката обаче не е човешка, а кравешка – и за разлика от кърмата ви не съдържа специфични антитела към тези патогени, с които вашето дете има контакт точно в този момент).

А когато детето е достатъчно голямо и процесът на отбиване върви достатъчно плавно, съставът на кърмата започва да се променя съществено. С намаляването на количеството мляко съдържанието на антитела се увеличава значително. По вид и състав кърмата започва да прилича на коластра. Тези концентрирани антитела ще продължат да предпазват детето в първите няколко месеца след окончателното отбиване.

Във всеки един етап от кърменето, независимо дали е 2 месеца или две години от раждането, кърмата продължава да осигурява на вашето бебе както ценни хранителни вещества, така и защита. Тези научни факти не се влияят от ничие мнение – затова не се съмнявайте и вие, че кърмейки детето си след годинка, продължавате да му давате храна, защита и любов.

References:

Dror Mandel, MD, MHA, Ronit Lubetzky, MD, Shaul Dollberg, MD, FACN, Shimon Barak, MD, Francis B. Mimouni, MD, FAAP, FACN. Fat and Energy Contents of Expressed Human Breast Milk in Prolonged Lactation. PEDIATRICS Vol. 116 No. 3 September 1, 2005 pp. e432 -e435

Dewey KG. Nutrition, Growth, and Complementary Feeding of the Breastfed Infant. Pediatric Clinics of North American. February 2001;48(1).

Advertisements

Коментари са забранени.