Category Archives: Коментари

От Шумен до Сливен, през Варна :)

… или от Овча купел до Орландовци, или от Младост до Нови Искър, както са по-ежедневните ми маршрути на странстващ консултант по кърмене 🙂

Покрай все по-увеличаващата се работа с майките и бебетата, с които имам удоволствието да работя ежедневно, отдавна не ми се е случвало да пиша с какво друго се занимавам междувременно и защо понякога само връщам смс с инфо след колко дни можете да ме откриете. И без това наближава края на 2014 г, точно навреме за равносметки 🙂

Изминалата година за мен ще остане уникална с това, че в нея съм участвала като лектор в цели ТРИ обучения по кърмене – и всичките за медицински лица! Едва ли има по-добро доказателство от това за факта, че интересът към кърменето и у майките, и в медицинските среди расте все повече – и промените започват да се случват, макар и не чак толкова бързо, колкото ни се иска! Има още

Реклама

Кърменето или млякото?

Личният ми глас се чува рядко в блога… може би защото основната му идея е да предоставя помощ и информация за кърмене, а не мен самата.

Но понякога се случват неща, които провокират мисъл и коментари и не ми се иска да се изгубят ей така просто или да си останат само в мислите ми.

И тъй като днес по интересно стечение на обстоятелствата два пъти се сблъсквам с един и същи цитат, реших, че си заслужава да си го помисля на глас 🙂

Гласът на Diane Weissinger и провокативният й начин да представя реалността от неочаквана гледна точка не може да бъде сбъркан, дори когато е в компанията на други, също толкова известни фигури.

„Представете си, че гърдите ви отделяха адаптирано мляко, а кърмата е налична и може да се дава, но само от шише – какво бихте избрали?“

Прекрасна провокация и илюстрация на това, че повечето хора, които са наясно с предимствата на кърменето, биха избрали млякото (продуктът) пред кърменето – процесът. Кое е по-важното от двете обаче е точно толкова фундаментален и неразрешим въпрос, колкото и този за кокошката или яйцето.

Предвид от колко време се занимавам с кърмене, знам защо се задава този въпрос – защото все повече се разпространява практиката на „хранене с кърма“ в ущърб на кърменето директно на гърда. Важността на общуването и взаимодействията между майката и детето  сякаш се изгубват, когато се мисли повече за ползите от кърмата, отколкото да се гледа цялото – кърменето като реката от мляко и любов едновременно, която тече между майката и бебето.

И въпреки всичко въпросът ми се видя нечестен, когато се замислих какво наистина бих избрала.

Естествено, че бих избрала детето ми да получава кърма от шише – не защото няма да ми липсва общуването с него и всички онези безкрайно прекрасни моменти, които съм споделяла с дъщеря си в продължение на 4 години. А просто защото бих била готова да жертвам себе си и собствената си загуба, за да мога да осигуря за детето си това, което смятам, че е по-добро за него.  Идеята да му давам от гърдите си нещо, за което ще се притеснявам какво ще му причини и доколко му вреди, би убило всяка емоция, която се очаква физическият ни контакт и близостта ни да предизвикват у мен и у детето…

Като консултант по кърмене определено съм наясно с всички хитроумни начини да избегна тази разкъсваща драма. Едва ли би имало друга ситуация, в която да мога да погледна на достинекса като на най-чудесното лекарство, което е измислено, защото най-бързо би ме доближило до целта ми – да спра това, което изтича от гърдите. Защото тогава бих могла да използвам системата за хранене на гърдата, така че напук на всички обстоятелства детето да получава кърма – и то на гърдата.

Интелектуално и въз основа на всичко, което знам, това би бил най-разумният начин… В практичен план обаче си давам сметка, че мразя тръбички и всяко нещо, което изисква по-дълго време за почистване, отколкото за използване… И колкото и да ми се иска да мога гордо да кажа, че бих издържала на 8-кратно миене на тръбички ежедневно и еженощно, заради детето, толкова честно си давам сметка, че вероятно не бих могла да го правя продължително време по този начин…

Дали това ме прави добра, лоша или просто реална, не знам. А вие какво бихте избрали?

Информирано ли се съгласяваш?

Раждането на дъщеря ми беше невероятно изживяване по много причини – не на последно място и заради това, че протече изключително бързо и интензивно. Едва успях да стигна до болницата и бебето вече беше „на вратата“.  Документът за „информирано съгласие“ беше подписан едва след като дъщеря ми вече беше изплакала и аз бях под наблюдение в родилна зала. Формално съгласие за интервенции, сред които и за епизиотомията, която вече беше направена, без да бъда попитана…

За да не се случва това и за да има смисъл в понятието „информирано съгласие“ – нека да се опитаме да променим нещата!

„Информирано ли се съгласяваш” е мотото на инициативата Инфогласност, с коятоще бъде отбелязан 25ти ноември – Международният ден за премахване насилието към жените.

Рано или късно, на всеки от нас му се налага да постъпи в болница. Дори за нещо не чак толкова сериозно. Обикновено едва тогава разбираме за документа Информирано съгласие, който трябва да се подпише от пациента преди медицинските интервенции.

Документът се подписва и при раждане на дете, по нормален или оперативен път.
Информираното съгласие се връчва на родилката непосредствено след постъпването й в болницата, често при започнал родилен процес, а медицинският персонал настоява за незабавен подпис.

Информираното съгласие не е просто подпис, а процес на комуникация и споделена отговорност между пациента и медицинския екип. Знаете ли, че имате право да се съгласите само на част от предложените процедури, а други да откажете, без това да има негативни последствия върху вас като пациент? А наясно ли сте, че можете по всяко време да оттеглите съгласието си за провеждане на интервенции върху вас? Информирано ли се съгласявате?

 

Елате да се информираме заедно за Информираното съгласие! Подкрепете инициативата „Инфогласност” – акция по повод документа Информирано съгласие.


Датата е 25ти ноември, четвъртък

Мястото – София  – Майчин дом (ул. Здраве 2) – 10.30.

Варна – СБАГАЛ „Проф. д-р Д. Стаматов“ – 10.30 ч.

 

Инициативата е по идея на сдружение „Естествено” и групата „Родилница”. И двете организации обединяват активисти за естествено раждане и отглеждане на децата в хармония с природата.

 

Инстинктите говорят

Преди няколко дни бях на домашно посещение при една прекрасна двойка мама и бебе, за да им помогна да се уверят, че правят всичко възможно кърменето да започне по най-добрия начин.

По време на разговора естествено стигнахме до въпроса какво се прави, ако бебето плаче. Аз твърдо вярвам, че всяка новоизлюпена майка знае отлично как да действа, просто е нужно да послуша себе си и инстинктивната си реакция на бебешкия плач, затова както обикновено я попитах какво казват инстинктите й.

За мое голямо веселие отговорът й беше – ами казват ми да дам залъгалката 🙂

Инстинкт, така ли?

Има още

„Напоследък се наблюдава тенденцията по-интелигентните жени да избират секцио.“

Цитирано във форумите изказване от лекар, което да подкрепи тезата за секциото като интелигентен и цивилизован избор за раждане

Убедена съм, че има такава тенденция.

Интелигентността е определено една от най-важните причини, поради които човекът върви срещу природата си и срещу природата като цяло.

Защото интелигентност наред с всичко останало означава и осъзнаване – на собствените ни ограничения. Осъзнаване на това докъде се простират възможностите ни и колко малко знаем все още.

В наше време има достъп до замайващо количество информация по всеки въпрос – толкова много, че търсещият интелигентен човек бързо разбира колко малко знае за раждането и колко малко е под волевия му контрол. Това го плаши безумно, защото има уменията да разбере (=интелигентност), но не и способността да приеме. 

Липсват му смирение и приемане на собствените граници.

Липсва му желанието да признае, че всяка намеса на алчните ни, по детски разрушителни човешки ръце в неща, за чиято комплексност имаме все още твърде малка представа, носи риск. Дотолкова обсебени сме от нуждата да контролираме онова, което поне донякъде се поддава на контрола ни, че сме склонни да затваряме очи пред фаталното човешко късогледство по отношение на дългосрочните последствия от действията ни…

Липсва и нещо простичко, което е било напълно естествено за човека, преди арогантно и безпочвено да си повярва до днешната степен – вяра в природата, в прекрасните способности на тялото си независимо от разума човешки не само да извае в утробата човек, но и да го роди и да го изхрани след раждането.

Може би това наложило се разделение на разум и тяло е днешното първично проклятие – развитие на разума за сметка на изгубената връзка с телата ни. Защото днешният човек не се чувства добре в тялото си – то е враг.

Нещо нетрайно, лесно увреждащо се, отклоняващо се или напълно неотговарящо на създадените от нас самите, противоречащи на природната логика стандарти – за повечето от нас това е образът, който подсъзнателно носим. Ние воюваме с телата си, не ги приемаме, не ги щадим – воюваме с нож срещу бръчките, срещу последствията от собственото ни поведение, постоянно сме нащрек, надзираваме и опитваме с външни мерки да контролираме това свое-чуждо тяло. Как да му имаме доверие – в нашите очи то постоянно ни предава, не отговаря на критериите, които ние сме измислили.

Затова интелигентният човек, съзнателно или подсъзнателно воюващ с тези раздиращи вътрешни противоречия, изпитва такава стръвна нужда да наложи контрол.

Търпеливо и кротко да приеме природните закони, да се потопи в тялото си, да развързва полека възела и да усети очарованието на процеса и гордостта от това, на което физическото му аз е способно, е умение, което днес почти не притежаваме. По нашите мерки това просто не е за всеки.

Затова за много хора е такова облекчение, че има и друг начин – действайки направо с меча, възелът се разкъсва, без човек да се чувства безпомощен и  скован в неразбираемите действия на собственото му тяло. Така е активен и прави онова, което се диктува от разума. Това е съзнателният му избор. Той е израз на свободната му воля, непредоставен на безименни непредсказуеми сили. И представлява контролиран процес, в който действието се води от разума. Привичното състояние е възстановено – тялото е поставено на обичайното си място, обект на манипулация и намеса, а не непредсказуем субект на уравнение с много неизвестни.

Дали интелигентността е дар – или проклятие…

Избор ли е кърменето

Толкова често се чува, че дали да кърмиш или не, е въпрос на избор на майката. За последно го чух съвсем скоро, в национален ефир, от лекар, когото изключително много уважавам заради всичко, което прави за кърменето.

Политическата коректност изисква да се съглася. Простият здрав разум – също, защото ако една майка не желае да кърми, нищо няма да се получи. Кърменето нерядко изисква известна упоритост и убеденост, така че нагласата на майката е решаваща.

Но… не мога да го приема за вярно. Всичко, което усещам и съм научила за кърменето като процес и взаимодействия, е в противоречие със съвременната идея за кърменето като алтернативен избор наред с възможността за хранене с АМ.

Погледнато от чисто биологическа гледна точка, на майката не е предоставен избор – начинът на хранене на бебето е решен без нейно съзнателно участие. Независимо какво планира тя да прави с храненето на бебето, тялото й не е запознато с тези планове. От момента на зачеването то стартира всички необходими приготовления, за да продължи след раждането да се грижи и да храни детето, както го е правило и в утробата. Гърдите се развиват, хормоните се съгласуват в сложни красиви комбинации, за да позволят синтеза и отделянето на скъпоценното мляко, произведено по уникална рецепта точно за това бебе, точно от тази майка, която го е родила и чието тяло познава бебето й толкова добре. Тук няма избор – има просто природа.

От друга страна – кърменето не е едностранен процес. Майката и бебето винаги би трябвало да се разглеждат като диада, като неразривно цяло, както е било по време на бременността. Единият не може без другия и всяка намеса при единия пряко рефлектира върху другия.

Тогава – къде е бебето във фразата, че кърменето е избор на майката? Кой зачита неговите права и това, което то би избрало? За съжаление ултимативно се приема, че бебето няма глас в това уравнение. Майката е родител – тя решава как ще се храни бебето. Дали изборът й е въз основа на добра информираност или на поредната мода, е съвсем друга тема…

Много често може да се чуе, че майката е искала да кърми, но бебето е решило друго – то изобщо не е пожелало да засуче и се е дърпало с ужас и писъци от гърдата. Ето – то не иска гърдата, не желае да суче и явно предпочита шишето с АМ. Не е ли това неговият ясно заявен избор?

Би могло да се приеме за избор, ако в природата съществуваше алтернатива. Но кърменето не е просто начин за хранене. То е средство за оцеляване – неслучайно бебето, което се ражда толкова незряло иначе, има развити сукателен и гълтателен рефлекс. То трябва да суче – за да оцелее. Кърменето е нормалният начин, по който едно бебе е програмирано да се храни – а отклонението от нормалното показва проблем. Храненето с шише и АМ е алтернатива за хранене на бебе с проблем, а не решение на съществуващия проблем. Често се счита, че щом бебето може да се храни по алтернативен начин, значи проблем няма – този начин на мислене е твърде далеч от природната логика на нещата и затова в немалко случаи води до игнорирането или забавеното откриване на проблеми, които могат да бъдат от дребни до доста сериозни.

Погледнато в логичния си природен контекст, кърменето е показател за здраве и равновесие. За физическото и душевното здраве и равновесие на майката, за доброто физическо и психическо развитие на здравото доносено бебе – и в доста по-общ план, за емоционалното и психическото равновесие на едно общество. По този показател равносметката за нашето време е тъжна.

Коментар към водното раждане на Илия

Тъй като изживях вълненията около раждането на Илия доста отблизо, не съм безпристрастен наблюдател. За сметка на това пък имах достатъчно ясен поглед зад кулисите, така че ми се иска да споделя няколко неща.
Сега, в ретроспекция и без притеснение от разколебаване шансовете за успех, мога спокойно да кажа, че има твърде малко раждания, които стартират с такъв перфектен набор от обстоятелства, предразполагащи да завършат секцио.
За мен това раждане е идеалният пример, че нагласата, волята и твърдата увереност в себе си и собствените сили могат да преобърнат дори лошата комбинация от фактори и да доведат нещата до успешен край.

Предпоставките за секцио бяха ясни – според ехографа Илия тежеше 3кг още в края на седмия месец от бременността, а комбинацията от високо тегло и първо раждане  представлява очевиден рисков фактор.

В добавка още далеч преди раждането стана ясно, че бебето е в една от т.нар. субоптимални фетални позиции – гръбчето му беше вдясно, вместо както е по-добрият вариант – вляво. Макар да изглежда незначителна подробност, това има голямо отношение към протичането на родовия процес, понеже показва, че главичката на бебето се отнася към таза не под най-добрия ъгъл. Т.е. това означава, че бебето в тази позиция трябва да направи компенсаторни завъртания, докато застане така, че главичката му да може да мине през тазовия отвор. А допълнително въртене обикновено означава по-дълго раждане и повече болка.

Такива раждания често се проявяват като т.нар. back labor, характерни за които са кратки нерегулярни контракции, придружени от много силна болка ниско в кръста и удължено и забавено протичане на раждането.

Стандартният начин, по който се реагира на забавено раждане и непродуктивни контракции в родилните домове е майката да се сложи на системи и да се спука мехура, за да се усилят контракциите и да се ускори раждането. Това обикновено означава задължително лежане по гръб за остатъка от раждането.

Легналото положение, изкуствено усилените от системата контракции и липсата на води постигат едно – затрудняват силно възможността на бебето да се завърти, правят и без друго силните болки от лошата позиция непоносими и често изискват включване на епидурална упойка, като така сериозно намаляват изгледите раждането да приключи благополучно по вагинален път. И действително в по-големия процент от случаите тези раждания приключват със секцио заради липса на (задоволителен) прогрес и изтощение на майката от непосилните болки.

Какво направи възможно избягването на този лош сценарий за раждането на Илия?

При това раждане комбинацията от фактори, които помогнаха то да завърши благоприятно, бяха следствие по-скоро от първоначалната нагласа и ясната представа на майката за това как иска да протече раждането й, отколкото от съзнателно прилагане на знания и мерки (както би станало с раждане, водено от лицензирана акушерка в страни, където акушерката е самостоятелно практикуващ медицински кадър и работи съвместно с, а не подчинено на акушер-гинеколога, както е у нас). 

Ключовите моменти са ясни – възможността да остане дълго у дома, без да бъде постоянно следена за честота и ефективност на контракциите, е едно от най-силните предимства в този случай. Често майките отиват твърде рано в болницата и това намалява шанса раждането да протече със собствено темпо – контракциите биват следени, оценявани, манипулирани в съответствие с определени `норми` и това най-често има по-скоро негативен, отколкото позитивен ефект.

Отиването в болницата има психологически ефект и върху майката, и върху медицинските работници. За майката то подсъзнателно означава, че е на път да се предостави в ръцете на специалисти, които поемат отговорността и ръководството. За медицинският работник отиването на майката в болницата е знак, че тя има нужда от помощ – а оказването на помощ в повечето случаи се възприема като подтик към активно действие и намеса.

В конкретната ситуация възможността да прекара дълго време у дома, движейки се и почивайки според нуждите си, като оставя тялото да върши собствената си работа, е било най-доброто, което може да се направи.

Предварителната информация за това по какъв начин се усеща постериор-раждането и какви простички мерки може да се вземат, за да се помогне на майката и бебето, също е изиграла своята роля.

Повдигането на корема с чаршаф, което е описано в разказа и вероятно звучи странно и екзотично, е една от ефективните мерки за подобряване положението на бебето. И макар да не е довела до спонтанното завъртане на Илия в оптимална позиция, наред с повече комфорт за майката вероятно е помогнало да се формира възглавничка от води под главичката на бебето, което е улеснило завъртането му в по-късните етапи на раждането и е облекчило получаването на разкритие.

Затова изключително благоприятен за хода на раждането е и нетипичният факт, че спукването на водите е било отложено до получаване на пълно разкритие, което не е честа практика в болниците.

Възможността за смяна на позиции и отпускащото и релаксиращо действие на водата във ваната също са изиграли решителна роля, за да направят болките по-поносими и да улеснят завъртането на бебето.

Търпението, проявено от д-р Дончева във воденето на раждането и ненасилването на процеса въпреки много продължителната втора фаза на раждането (която често се приема като повод за сериозно притеснение и от лекаря, водещ раждането, и от неонатолозите), са изключителни и достойни за възхищение. Предвид колко лесно е било да се разстрои процеса с ненавременна намеса, разбирането и внимателния индивидуален подход са били идеалното разрешение.

След това раждане повече от всякога съм убедена в удивителната способност на женското тяло да извае и доведе на бял свят новия човек по най-добрия начин – стига да му бъде дадена възможност да си свърши работата със собствено темпо и към действията му да се отнасят с внимание и уважение.

А самата история е едно от мъничките чудеса, които доказват, че ако силно желаеш нещо, цялата Вселена ти съдейства желанието ти да бъде изпълнено 🙂

На майката на Илия с възхищение и много обич