Кърмаческа стачка

Статията в по-съкратен вариант е първоначално публикувана в списание Кенгуру 2014 г.

Вашето бебе, което досега е сукало чудесно и с ентусиазъм, изведнъж отказва категорично гърдата, плаче и е много нещастно. За вас притесненията са огромни – не само не можете да успокоите детето по обичайния начин, на който сте свикнала да разчитате, а когато минат няколко часа, започвате сериозно да се тревожите, че бебето нищо не яде.

Това състояние на внезапен и категоричен отказ от сукане на бебе, което преди това не е имало проблеми с кърменето, често се нарича кърмаческа стачка. Обикновено се случва в по-късните месеци на кърменето и понякога дори може да се сбърка с отбиване – но голямата разлика с естественото отбиване е, че макар отказът да идва от страна на детето, то е силно разстроено и очевидно не се чувства добре от липсата на кърмене.

Кога отказът от кърмене не е кърмаческа стачка?

В началните месеци на кърменето детето може да започне да отказва да се храни на гърда по много причини:

• Некомфортно хранене на гърдата поради често задавяне, проблеми с дишането;
• Рефлукс – постоянното връщане на мляко със стомашни киселини дразни лигавицата на хранопровода и детето бързо се научава да свързва болката с храненето;
• Алергична чувствителност;
• Твърде много или недостатъчно мляко;
• Проблеми със сукането;
• Често предлагане на шишета и развиване на предпочитание към шишето;
• Некомфортна позиция на хранене (особено когато бебето е преживяло травма по време на раждането и изпитва болки при хранене в определени пози и на едната страна).

Отказът от сукане в тези ситуации е вследствие на определен проблем с кърменето и много рядко настъпва рязко и неочаквано. Обикновено след известни начални трудности бебето засуква и успява да суче през първия и част от втория месец, тъй като по това време сученето все още е рефлекс и бебето не може да го спре. По-сериозни проблеми започват да се появяват около средата на втория месец и се развиват в течение на седмици, като детето първоначално се храни лошо само на някои хранения. Постепенно обаче проблемът се задълбочава – нервната система на детето съзрява и сученето от рефлекс се превръща във волеви акт. Ако проблемът, който стои в основата на отказа за сукане, не е премахнат, детето започва все по-активно да се противопоставя на храненето, докато накрая стане буквално невъзможно да го храните в будно състояние, когато осъзнава какво ще се случи. Този отказ от кърмене не е класическа кърмаческа стачка, а реакция вследствие на определени проблеми. Обичайно препоръчваните трикове за справяне с кърмаческата стачка може да имат променлив успех. Най-често обаче нямат траен ефект, докато не се намери и премахне истинската причина зад отказа от сучене.

А какво предизвиква истинската кърмаческа стачка?

Тя обичайно е типична за големите кърмачета и най-често е вследствие на емоционални причини или по-рядко – на внезапно възникнали физически причини вследствие на разболяване (напр. силни болки в ушичките, зъбоникнене или лошо запушен нос вследствие на хрема).

Децата може да започнат да отказват сукане при емоционални ситуации като:

• Конфликт с майката (напр. ако е извикала силно от ухапване и го е стреснала);
• Внезапна рязка промяна в отношението към детето (напр. опити детето да се отучи от нощното кърмене, като се оставя да плаче и не се утешава);
• Стрес от промени (смяна на апартамент, пътуване…);
• Дълга раздяла с майката и др.

В тези ситуации децата категорично отказват гърдата и обичайно не са склонни да сучат дори насън или нощем, като много емоционално преживяват ситуацията. Те може да тръгват към гърдата по инстинкт – и в следващия момент да се дръпват и да започват да плачат неутешимо.

Как да се справите?

На първо място е важно да се погрижите бебето да е нахранено и гърдите да се стимулират. И за двете ще ви помогне изцеждането на кърма. Тъй като вероятно не сте се изцеждала рутинно и може да не ви се е налагало да се цедите с месеци, е възможно при първите опити да не успявате да получите почти никаква кърма. Не се тревожете от това – стресът и фактът, че гърдите не са свикнали „да пускат“ мляко за помпата, ще се преодолеят постепенно. Важно е обаче упорито да изцеждате, за да не може проблемът да се усложни и с препълване на гърдите.

Изцеденото мляко предлагайте на бебето по какъвто начин то приеме да се храни. Избягването на шишета, за да не може детето да задоволява нуждата си от сукане, може да помогне детето по-бързо да се върне към гърдата. По-големите деца може в такъв период да приемат само твърди храни.

Много важно е да се предлага на детето контакт с гърдата, но без да се насилва да суче. Най-добре е детето да не е много гладно и да не правите опити да го приближите към гърдите. Обичайните пози за кърмене може да дразнят детето – затова се опитайте просто да го прегръщате и да го занимавате с любими неща. Можете да го гушкате в контакт кожа до кожа, напр. на голо в слинг или кенгуру, колкото често ви позволява ежедневието. Съвместният сън, като сте без горнище, за да може детето да има контакт с гърдите, може много да помогне. Опитайте да предложите гърдата, докато детето спи – понякога дори най-активно отказващите в будно състояние деца успяват да засучат така.

Ако опитвате да предлагате гърдата за сучене, е важно предварително да сте задействала рефлекса на потичане, за да не се дразни детето. Понякога кърменето в движение, напр. на затъмнено и спокойно място, като се разхождате напред-назад, се оказва успешна стратегия. Къпането заедно с бебето във вана също може да го стимулира да засуче.

По-големите кърмачета може да засучат в ситуация, която е непозната за тях или която възприемат като стряскаща, напр. на гости, или в такси, или в кабинета на лекаря. Някои деца обичат да сучат в колата, докато пътувате – и такава промяна на обичайното ежедневие може да ги склони пак да приемат гърдата.

Гледката на други деца, които сучат (или съперничеството при близнаците) също може да са от полза и да мотивират детето да се престраши да засуче отново.

Ако проблемът е вследствие на разболяване, обикновено с подобряване на състоянието на детето и отзвучаване на болката то се престрашава да се върне към гърдата. По-сериозен проблем обаче може да се създаде, ако боледуването е било дълго и у детето се е създала устойчива връзка сучене-силна болка или невъзможност за дишане.

Понякога независимо от всички опити отказът на детето да суче става упорит и траен и се стига до отбиване, за което нито вие, нито детето сте подготвени. Може да ви е много мъчно – това е нормално. Естествено е също да се чувствате отхвърлена от детето и нещастна, че не сте преживели края на кърменето така, както сте го виждала в представите си. Силната тревога за храненето на детето и за неговия очевиден дискомфорт в първите дни също усложняват допълнително нещата.

Ако не успеете да върнете детето на гърдата, ще трябва да намерите алтернативни начини да го храните и успокоявате. За щастие обичайно в рамките на седмица и двамата започвате да свиквате с новото положение и да се утвърждават новите навици и подходи в ситуациите, които преди сте решавали с кърмене. Психическата пренастройка и тъгата за кърменето отнемат повече време – но полека и постепенно ще стигнете до приемане на ситуацията. В крайна сметка, детето е също толкова пълноправен участник в кърменето като вас – и понякога нещата се случват по негово желание и инициатива.

Кърмата след годинката

Текстът е първоначално публикуван в списание „Моето дете“ през 2013 г

Колкото повече се доближава детето до годинката, толкова по-често чувате репликата: “За какво продължавате още, то в кърмата вече нищо полезно няма – една гола водица“. По неизвестни причини тази представа упорито се предава от уста на уста. Подобни реплики може да чуете понякога дори от медицински специалисти. Каква е истината?

Защо нямам достатъчно кърма?

Настоящата статия представя само насоки за това откъде може да тръгват вече съществуващи проблеми с кърменето. Тя не може да замести консултация с консултант по кърмене или медицински специалисти, нито може да служи за диагностика. Изброените в статията причини са само рискови фактори – това означава, че при наличието им има по-висок риск от проблеми. Информацията в статията може да обясни някои от възможните причини за вече съществуващ проблем, но не е предсказание, че ще имате проблеми с количеството на кърмата.

Недостатъчното количество кърма е най-често цитираната в световен мащаб причина за прекъсване и неуспех на кърменето. От друга страна, всички майки неминуемо се сблъскват с мантрата, че всяка жена може да кърми успешно „ако има достатъчно желание“ и „ако положи достатъчно усилия“.

Каква е реалността?

В публикацията си „Превенция на трагедиите в кърменето“ още през 2001 г Мариян Нейфърт отбелязва:

„Смелите твърдения за неуязвимостта на кърменето не се правят за никой друг физиологичен процес. Медицинските специалисти никога не биха казали на майка с диабет, че „всеки панкреас може да произвежда инсулин“, нито пък биха настоявали пред съсипаната жена с проблеми със зачеването, че „всяка жена може да забременее“. Факт е, че кърменето, също като всяка друга физиологична функция, понякога се проваля вследствие на различни медицински причини“.

В същата публикация се споменава, че  „не по-малко от 5 процента от жените може да имат първичен недостиг на кърма заради анатомични вариации на гърдите или болест, която ги прави неспособни да произвеждат пълно количество кърма независимо от геройските им усилия“.

Напоследък се спори дали тези цифри отразяват реалното състояние на нещата – подозира се, че всъщност броят на жените с проблеми с количеството на кърмата е два до три пъти по-висок. В България в последните години се раждат около 60 хиляди бебета. „Не по-малко от 5 %“ от майките им са около 3000 жени, а 10 % означава около 6000 жени всяка година, които имат реални, физиологични и сериозни проблеми с количеството кърма. 3000-6000 жени годишно всъщност не изглежда никак малко, нали?

Захранване на недоносено бебе

Кога и как да се случи захранването на недоносено бебе често е сложен въпрос, който изисква внимателна преценка на множество фактори около състоянието на детето. Допълнителни затруднения идват от това, че няма стандартизирани препоръки, на които да се опрете.  Следващата статия ще даде отговор на въпроса по какво да се ориентирате кога да започнете

Захранване на недоносеното бебе

А тъй като недоносените деца имат специфични нужди, е важно да знаете  какво е необходимо, как да подбирате храните и

Как да увеличим калорийното съдържание на твърдите храни при недоносени бебета

Кърмачка на специална диета, част втора: Безмлечна диета

Disclaimer: Аз не съм специалист по хранене и диететика, а консултант по кърмене. Насоките в статията са идеи от най-общ характер. За изготвяне на диетичен режим в тежки медицински ситуации моля потърсете квалифициран диетолог. Информацията за различните храни често е противоречива – в случай на съмнение търсете повече източници и разчитайте на вътрешното си усещане и отговор на тялото ви. Рецептите в статията не са непременно лично изпробвани (макар че повечето са) – можете да опитате да ги приготвите на собствен риск.

 

Най-честата причина, поради която кърмещата майка преминава на специфична диета, е подозрението за развиваща се алергия към белтъка на кравето мляко (АБКМ) при бебето. За повечето хора млякото и млечните продукти са съществена част от ежедневното хранене и отпадането им представлява сериозно затруднение. С какво може да се заменят, когато трябва да се спазва безмлечна диета?

Кърмачка на специална диета, част първа: Защо моето бебе е чувствително към храните, които аз ям

Урок по анатомия: Как усвояваме храните

Докато кърмите, вашият организъм продължава да храни детето, както е било и в утробата. Вие доставяте хранителните вещества за бебето чрез храните, които поемате и чрез запасите от мазнини, които вашето тяло е натрупало по време на бременността.

За да стане достъпна за организма, храната се обработва както по механичен път (дъвкане, движенията на стомаха), така и по химичен – с помощта на каскада от ензими и киселини в долните дялове на храносмилателната система.

Основните хранителни вещества са въглехидрати, мазнини и белтъци. Въглехидратните храни се усвояват най-лесно, следвани от мазнините, които пък доставят най-много енергия. Белтъците са най-трудни за обработка от храносмилателната система. Веригите им са много дълги и изискват сложни комплекси от реакции, за да бъдат „нарязани“ на по-къси и прости верижки, които организмът може да използва за изграждане на собствените си белтъци.

Същинското усвояване на всички тези хранителни вещества става през лигавицата на тънките черва. Здравата лигавица на червата нормално представлява бариера, която пропуска някои съединения, а други – не. Нарушаването на тази бариерно-пропускателна функция играе ключова роля при възникването на алергични реакции.

Проблеми с храносмилателната система

Ако храносмилателната система е в отлично състояние, тя не само позволява да усвояваме пълноценно. Състоянието на храносмилателната система влияе също така върху редица процеси в тялото, които нямат нищо общо с храненето.

Къса юздичка на горната устна

В устата на бебето юздичка може да има не само на езика, а и на горната устна. Нещо повече – юздичките на езика и на горната устна обичайно се срещат заедно, тъй като се образуват и отпадат по едно и също време в процеса на ембрионалното развитие. Затова ако е налична едната, винаги е добре да се огледа и за другата.

Юздичката на горната устна представлява малко парченце тъкан, което свързва горната устна и външната повърхност на горния венец. При повечето хора тя по рождение отсъства или е съвсем леко изразена.

Новороденото ми бебе не може / не иска да суче – какво да правя?

Като всяка майка, и вие сте очаквала с нетърпение раждането на бебето. Подготвила сте се за първото кърмене с голямо желание и упорито опитвате да слагате бебето на гърда, но… то отказва да съдейства. Детето плаче и се дърпа от гърдата, или поема зърното, но не прави нищо повече от това и заспива веднага. Това създава огромен стрес, кара ви да се чувствате много потисната и разколебана и започвате да се съмнявате дали въобще кърменето ще се получи.

Не се отчайвайте и не го приемайте, сякаш бебето „не ви иска“ – бебетата са родени да сучат и ако не могат, значи има нещо, което не е наред. Това, което поведението им на гърдата ни казва, е следното:

„Аз искам да суча – това е нормалното ми състояние и огромна необходимост за мен. Ако не ми беше важно и ако не го исках толкова много, нямаше така да плача и да се ядосвам, че не ми се получава.

Щом не суча, значи не мога – има нещо, което ми пречи!“

Кърменето – първи стъпки (клипче)

Съвсем наскоро имах възможността по покана на Дневникът на мама да участвам в заснемането на (доколкото ми е известно) първото българско клипче, което има за цел да покаже как се случва поставянето и засукването на гърда.

Мама Рада и нейната дъщеричка са абсолютни професионалисти в кърменето, но  за мен беше първи опит да представим нещата във видео-формат. Макар да имам зад гърба си вече участие като инструктор в една страшно интересна фото-сесия с изключително красив резултат, видеото ни изправи пред съвсем различни предизвикателства. Като се започне от изненадата, че няма да съм само глас зад кадър (и съответно много неподходящата ми лятна рокля) – до това колко е трудно да говориш веднага и на момента, докато нещата се случват. А те се случват бързо с едно бебе, което чудесно знае какво прави – но не непременно в реда, в който ни се иска 🙂

И така, след чудесни два часа смях и снимки, ето го резултатът – кратичко и очарователно кърмаческо клипче, което се надявам да е от полза за майките, които заедно с бебетата си правят първите стъпки към кърменето 🙂

Имам ли достатъчно кърма – 2-6. месец

Някъде през втория месец от кърменето настъпват редица промени при бебето и при вас, които лесно може да ви объркат и да ви накарат да се съмнявате дали имате достатъчно мляко.

Вероятно ще ви изненада малко известният факт, че количеството мляко, от което бебето се нуждае, почти не се променя между края на първия и шестия месец. Така че щом месец след раждането имате достатъчно кърма, ще имате достатъчно и когато бебето стане на 6 месеца. Важно е обаче да не правите промени в организацията на кърмене по ваша инициатива (напр. спиране на нощното кърмене може да има негативен ефект върху количеството мляко), а все така да продължавате да се вслушвате и да се ръководите от бебето.

То ще ви показва все по-ясно от какво има нужда. А ако му трябва повече мляко, просто ще суче много, много често за няколко дни – на всеки час-два, денонощно. Важно е да знаете, че това е нормално и не показва, че нямате достатъчно кърма!

Понякога тези периоди се наричат  „лактационни кризи“ – едно тревожно название, което създава усещането, че млякото ви не стига и сте изпаднали в критична ситуация. Всъщност няма нищо подобно – не млякото ви не стига, а просто бебето расте много бързо в тези моменти, затова има нужда от често хранене. Ако успеете да мислите за тях просто като „периоди на бърз растеж“, в които бебето яде често, защото мозъкът му се развива усилено и се готви за усвояване на нови умения, ще можете да ги приемате позитивно и с повече търпение. Те не траят дълго – обикновено са само 2-3 дни, рядко около седмица (при по-големите кърмачета).

В какви други капани да не попадате и кои неща не са показател, че млякото не стига, можете да намерите във втората част на статията:

Имам ли достатъчно мляко за кърмачето между 2 и 6. месец