Tag Archives: захранване

Захранване на недоносено бебе

К7656eee7bbacd262b12d043aacd2c212ога и как да се случи захранването на недоносено бебе често е сложен въпрос, който изисква внимателна преценка на множество фактори около състоянието на детето. Допълнителни затруднения идват от това, че няма стандартизирани препоръки, на които да се опрете.  Следващата статия ще даде отговор на въпроса по какво да се ориентирате кога да започнете

Захранване на недоносеното бебе

А тъй като недоносените деца имат специфични нужди, е важно да знаете  какво е необходимо, как да подбирате храните и

Как да увеличим калорийното съдържание на твърдите храни при недоносени бебета

Кърмачка на специална диета, част първа: Защо моето бебе е чувствително към храните, които аз ям

Урок по анатомия: Как усвояваме храните

Докато кърмите, вашият организъм продължава да храни детето, както е било и в утробата. Вие доставяте хранителните вещества за бебето чрез храните, които поемате и чрез запасите от мазнини, които вашето тяло е натрупало по време на бременността.

hsЗа да стане достъпна за организма, храната се обработва както по механичен път (дъвкане, движенията на стомаха), така и по химичен – с помощта на каскада от ензими и киселини в долните дялове на храносмилателната система.

Основните хранителни вещества са въглехидрати, мазнини и белтъци. Въглехидратните храни се усвояват най-лесно, следвани от мазнините, които пък доставят най-много енергия. Белтъците са най-трудни за обработка от храносмилателната система. Веригите им са много дълги и изискват сложни комплекси от реакции, за да бъдат „нарязани“ на по-къси и прости верижки, които организмът може да използва за изграждане на собствените си белтъци.

Същинското усвояване на всички тези хранителни вещества става през лигавицата на тънките черва. Здравата лигавица на червата нормално представлява бариера, която пропуска някои съединения, а други – не. Нарушаването на тази бариерно-пропускателна функция играе ключова роля при възникването на алергични реакции.

Проблеми с храносмилателната система

Ако храносмилателната система е в отлично състояние, тя не само позволява да усвояваме пълноценно. Състоянието на храносмилателната система влияе също така върху редица процеси в тялото, които нямат нищо общо с храненето. Има още

„Лошите очи“ и „отровното мляко“ – кърмата във фолклора

За веселата дружинка от ОК и със специални благодарности към Десислава Бетова, консултант на НАПК в Плевен

Почти всяка кърмачка е чувала множество различни и прелюбопитни съвети и изказвания за кърменето, за които е лесно да се разпознае, че имат много стар произход като народни мъдрости. Две от най-упорито предаваните от уста на уста представи са забраната за връщане към кърменето след отбиване, защото детето ще има „лоши очи“ и ще може да „урочасва“, както и тази, че бременната кърмачка трябва да отбие кърмачето, тъй  като кърмата става „отровна“ за него.

Основата и за двете представи е една и съща – кърмата е обкръжена от вярвания за специалното й значение за детето и за майката кърмачка.

zlite siliВсички сме чували, че бременната жена е „с единия крак в гроба“. В съвременността сме свикнали да възприемаме този израз само като символ за опасностите, които обкръжават родилката. От друга гледна точка обаче това е още един израз на вярването, че бременната жена има гранично състояние между човешкия свят и особения свят на хаоса, където власт над нея имат непознати и често страшни сили. Нероденото все още не е човешко дете – до раждането си и известно време след него то е част от хаоса и трябва да бъде свързано с човешкия свят чрез специални обреди.

Знаете по какъв начин във всички култури се посрещат и приобщават чуждите хора – предлага им се храна (хляб и сол). Чрез ритуалното споделяне на трапезата „чуждите“ стават „свои“ и биват приети.

bf-artКърмата играе точно тази роля на преход между хаоса, от който идва детето към човешкия свят. Тя е едновременно част от природата (природна и необработена храна) и продукт (произведена е от човек, който е част от обществото – майката), затова има също своето значение като граница и преход. Първоначално като единствена храна, а след това наред с „човешките“ храни тя съпровожда детето през първите няколко години от живота му. В народната традиция важността на кърменето е дълбоко вкоренена и прекратяването му преди 2-3 годишната възраст се случва само при необичайни обстоятелства. Отбиването на детето е ритуално и играе съществена роля за приобщаването му – то е последната стъпка в прехода, след което детето става окончателно част от общността на хората и няма път назад към хаоса.

Кърмата като специален мост между световете обаче дава  две възможности детето да се върне към хаоса – ако майката-кърмачка забременее или ако след ритуалното отбиване детето отново погълне кърма.

pregnantЗабременяването на кърмачката я връща отново в граничното състояние между силите на хаоса и човешкия свят. Оттам идва и забраната за кърмене при бременност и идеята, че кърмата става „отровна“ – тя може да „отрови“ детето и да го откъсне от общността. Затова този път бързо се затваря чрез спешно отбиване на кърмачето.

evil_eyeПодобно нещо се случва и ако отбитото дете отново получи кърма – тя ще му даде сили и способности, които останалите не притежават и по този начин ще го отдели от тях. Светът на живите и светът на хаоса във фолклора (и във вълшебните приказки) са отделени по много прост начин – живите не виждат мъртвите и вълшебните сили и обратното, съществуват редица обреди, които имат за цел да направят живите „невидими“ и съответно неуязвими за страшните сили на отвъдното. Ако детето получи отново специалните „гранични“ сили на кърмата, воалът между тези два свята се прекъсва. То получава способности от „отвъдното“, т.е. възможността да „вижда“ неща, които другите не виждат и така да привлича вниманието на силите на хаоса върху живите (урочасването).

Това са вярванията, които лежат в основата на упоритите и предавани от уста на уста с поколения съвети, целящи да предпазят кърмачката и кърмачето от вреда. Вредата в случая идва от вярванията и разбиранията за света, а не от физиологични причини.

От медицинска и физиологична гледна точка не съществува пречка детето да се върне към кърменето след прекъсване, нито има проблем бременната жена да продължава да кърми, стига бременността да се развива нормално и майката да има желание за това.

References:

Мария Маркова, „Майчината кърма като първа храна“, Минало 1/2001, Новото време

Какво да ям и какво да избягвам, докато кърмя

Докато все още си щастливо бременна, си заобиколена от мантрата „яж за двама“. Непрекъснато ти се предлага да опиташ от това и онова, да не би „бебето да си поиска“ или да ти се случи нещо. След раждането на бебето обаче нещата се променят с магическа пръчка и жизнерадостното „хапни си, че да не го мислиш“ изведнъж се заменя с подозрителното „а ти сигурна ли си, че можеш да ядеш шоколад / люто / боб / каквото и да е, докато кърмиш“. Сякаш бебето не е било в тялото ти по време на бременността и тогава не е било важно какво ядеш – но веднъж появи ли се на бял свят, започва дълъг списък с ограничения за храненето ти. Какво наистина може и какво не може да се яде по време на кърмене? Има още

Трудности със захранването

„Моето бебе е на 7 месеца и половина и не иска нищо да яде освен кърма. Това според вас проблем ли е и дали има някаква хитринка, за да започне да яде. Предлагам й различни пюрета и каши,  но тя опитва по 1 лъжичка и толкова.“

Кърменето безспорно продължава да е много важно и да покрива по-голямата част от нуждите на детето и през втората половина на първата година, но с порастването то вече има нужда и от съществени количества допълващи храни.

Затова е нормално да си задавате въпроса как да го насърчите и стимулирате да опитва нови храни и да си хапва повече (по възможност без да се стига до театри и циркови представления, гонене с купичката и епични борби около храненето). Има още

Шоуто Страх! или как се правят новини – 2. серия

Тези дни пресата роди поредните заглавия, провъзгласяващи опасностите от кърменето:

„Кърменето повече от 4 месеца вредно!“

„Кърменето през първите 6 месеца вреди“ (а след първите 6 месеца дали е ок?!?“)

„Учени критикуват препоръките на СЗО за кърменето“

„Бебетата не трябва да се кърмят повече от 4 месеца“

Какво липсва в тези материали?

Има още

Захранването – кога, как, с какво и колко

Disclaimer: Не съм специалист по хранене, а само консултант по кърмене. Настоящата статия е плод на моето разбиране и обобщение на различните материали за захранване на бебето. За захранване на бебета със специфични проблеми (алергии и други състояния, които са свързани по някакъв начин с храненето) се консултирайте подробно със специалиста, който следи състоянието на вашето бебе.

Захранването на бебето е голяма стъпка напред и за майката, и за детето – и като всяка важна крачка е съпроводена с много въпроси. Информация по въпроса има в изобилие – толкова много и толкова противоречива, че е трудно човек да се ориентира как да започне.

В тази статия съм се опитала както да синтезирам най-важната и най-необходима на първо време информация, така и да покажа, че всъщност няма един-единствен правилен начин да подходите към захранването.

Вие вече знаете как – свикнали сте да се ръководите от нуждите на вашето бебе  и по съвсем същия начин, с малко основни правила, много здрав разум и все така разчитайки на детето да задава темпото – ще продължите напред.

Има още