Tag Archives: отбиване

Кърмаческа стачка

Статията в по-съкратен вариант е първоначално публикувана в списание Кенгуру 2014 г.

Вашето бебе, което досега е сукало чудесно и с ентусиазъм, изведнъж отказва категорично гърдата, плаче и е много нещастно. За вас притесненията са огромни – не само не можете да успокоите детето по обичайния начин, на който сте свикнала да разчитате, а когато минат няколко часа, започвате сериозно да се тревожите, че бебето нищо не яде.

Това състояние на внезапен и категоричен отказ от сукане на бебе, което преди това не е имало проблеми с кърменето, често се нарича кърмаческа стачка. Обикновено се случва в по-късните месеци на кърменето и понякога дори може да се сбърка с отбиване – но голямата разлика с естественото отбиване е, че макар отказът да идва от страна на детето, то е силно разстроено и очевидно не се чувства добре от липсата на кърмене.

Кога отказът от кърмене не е кърмаческа стачка?

В началните месеци на кърменето детето може да започне да отказва да се храни на гърда по много причини:

  • Некомфортно хранене на гърдата поради често задавяне, проблеми с дишането;
  • Рефлукс – постоянното връщане на мляко със стомашни киселини дразни лигавицата на хранопровода и детето бързо се научава да свързва болката с храненето;
  • Алергична чувствителност;
  • Твърде много или недостатъчно мляко;
  • Проблеми със сукането;
  • Често предлагане на шишета и развиване на предпочитание към шишето;
  • Некомфортна позиция на хранене (особено когато бебето е преживяло травма по време на раждането и изпитва болки при хранене в определени пози и на едната страна).

Отказът от сукане в тези ситуации е вследствие на определен проблем с кърменето и много рядко настъпва рязко и неочаквано. Обикновено след известни начални трудности бебето засуква и успява да суче през първия и част от втория месец, тъй като по това време сученето все още е рефлекс и бебето не може да го спре. По-сериозни проблеми започват да се появяват около средата на втория месец и се развиват в течение на седмици, като детето първоначално се храни лошо само на някои хранения. Постепенно обаче проблемът се задълбочава – нервната система на детето съзрява и сученето от рефлекс се превръща във волеви акт. Ако проблемът, който стои в основата на отказа за сукане, не е премахнат, детето започва все по-активно да се противопоставя на храненето, докато накрая стане буквално невъзможно да го храните в будно състояние, когато осъзнава какво ще се случи. Този отказ от кърмене не е класическа кърмаческа стачка, а реакция вследствие на определени проблеми. Обичайно препоръчваните трикове за справяне с кърмаческата стачка може да имат променлив успех. Най-често обаче нямат траен ефект, докато не се намери и премахне истинската причина зад отказа от сучене.

А какво предизвиква истинската кърмаческа стачка?

Тя обичайно е типична за големите кърмачета и най-често е вследствие на емоционални причини или по-рядко – на внезапно възникнали физически причини вследствие на разболяване (напр. силни болки в ушичките, зъбоникнене или лошо запушен нос вследствие на хрема).

Децата може да започнат да отказват сукане при емоционални ситуации като:

  • Конфликт с майката (напр. ако е извикала силно от ухапване и го е стреснала);
  • Внезапна рязка промяна в отношението към детето (напр. опити детето да се отучи от нощното кърмене, като се оставя да плаче и не се утешава);
  • Стрес от промени (смяна на апартамент, пътуване…);
  • Дълга раздяла с майката и др.

В тези ситуации децата категорично отказват гърдата и обичайно не са склонни да сучат дори насън или нощем, като много емоционално преживяват ситуацията. Те може да тръгват към гърдата по инстинкт – и в следващия момент да се дръпват и да започват да плачат неутешимо.

Как да се справите?

На първо място е важно да се погрижите бебето да е нахранено и гърдите да се стимулират. И за двете ще ви помогне изцеждането на кърма. Тъй като вероятно не сте се изцеждала рутинно и може да не ви се е налагало да се цедите с месеци, е възможно при първите опити да не успявате да получите почти никаква кърма. Не се тревожете от това – стресът и фактът, че гърдите не са свикнали „да пускат“ мляко за помпата, ще се преодолеят постепенно. Важно е обаче упорито да изцеждате, за да не може проблемът да се усложни и с препълване на гърдите.

Изцеденото мляко предлагайте на бебето по какъвто начин то приеме да се храни. Избягването на шишета, за да не може детето да задоволява нуждата си от сукане, може да помогне детето по-бързо да се върне към гърдата. По-големите деца може в такъв период да приемат само твърди храни.

Много важно е да се предлага на детето контакт с гърдата, но без да се насилва да суче. Най-добре е детето да не е много гладно и да не правите опити да го приближите към гърдите. Обичайните пози за кърмене може да дразнят детето – затова се опитайте просто да го прегръщате и да го занимавате с любими неща. Можете да го гушкате в контакт кожа до кожа, напр. на голо в слинг или кенгуру, колкото често ви позволява ежедневието. Съвместният сън, като сте без горнище, за да може детето да има контакт с гърдите, може много да помогне. Опитайте да предложите гърдата, докато детето спи – понякога дори най-активно отказващите в будно състояние деца успяват да засучат така.

Ако опитвате да предлагате гърдата за сучене, е важно предварително да сте задействала рефлекса на потичане, за да не се дразни детето. Понякога кърменето в движение, напр. на затъмнено и спокойно място, като се разхождате напред-назад, се оказва успешна стратегия. Къпането заедно с бебето във вана също може да го стимулира да засуче.

По-големите кърмачета може да засучат в ситуация, която е непозната за тях или която възприемат като стряскаща, напр. на гости, или в такси, или в кабинета на лекаря. Някои деца обичат да сучат в колата, докато пътувате – и такава промяна на обичайното ежедневие може да ги склони пак да приемат гърдата.

Гледката на други деца, които сучат (или съперничеството при близнаците) също може да са от полза и да мотивират детето да се престраши да засуче отново.

Ако проблемът е вследствие на разболяване, обикновено с подобряване на състоянието на детето и отзвучаване на болката то се престрашава да се върне към гърдата. По-сериозен проблем обаче може да се създаде, ако боледуването е било дълго и у детето се е създала устойчива връзка сучене-силна болка или невъзможност за дишане.

Понякога независимо от всички опити отказът на детето да суче става упорит и траен и се стига до отбиване, за което нито вие, нито детето сте подготвени. Може да ви е много мъчно – това е нормално. Естествено е също да се чувствате отхвърлена от детето и нещастна, че не сте преживели края на кърменето така, както сте го виждала в представите си. Силната тревога за храненето на детето и за неговия очевиден дискомфорт в първите дни също усложняват допълнително нещата.

Ако не успеете да върнете детето на гърдата, ще трябва да намерите алтернативни начини да го храните и успокоявате. За щастие обичайно в рамките на седмица и двамата започвате да свиквате с новото положение и да се утвърждават новите навици и подходи в ситуациите, които преди сте решавали с кърмене. Психическата пренастройка и тъгата за кърменето отнемат повече време – но полека и постепенно ще стигнете до приемане на ситуацията. В крайна сметка, детето е също толкова пълноправен участник в кърменето като вас – и понякога нещата се случват по негово желание и инициатива.

Кърмата след годинката

Текстът е първоначално публикуван в списание „Моето дете“ през 2013 г

Колкото повече се доближава детето до годинката, толкова по-често чувате репликата: “За какво продължавате още, то в кърмата вече нищо полезно няма – една гола водица“. По неизвестни причини тази представа упорито се предава от уста на уста. Подобни реплики може да чуете понякога дори от медицински специалисти. Каква е истината? Има още

Спиране на кърмата по естествен начин

Вероятно сте чували, че при спиране на кърмата трябва да се използват лекарства, за да стане бързо и успешно. Тази информация обикновено е съпроводена със заплахата от всякакви ужасни сценарии като мастит и абсцес, кисти и бучки и дори рак на гърдата, ако спирането на кърмата не се направи „както трябва“. Това твърдение обаче не се потвърждава от науката. Напротив, изследванията при мишки показват, че рязкото спиране на кърменето вероятно увеличава риска от рак на гърдата, докато постепенното отбиване го намалява. 1
Има още

„Лошите очи“ и „отровното мляко“ – кърмата във фолклора

За веселата дружинка от ОК и със специални благодарности към Десислава Бетова, консултант на НАПК в Плевен

Почти всяка кърмачка е чувала множество различни и прелюбопитни съвети и изказвания за кърменето, за които е лесно да се разпознае, че имат много стар произход като народни мъдрости. Две от най-упорито предаваните от уста на уста представи са забраната за връщане към кърменето след отбиване, защото детето ще има „лоши очи“ и ще може да „урочасва“, както и тази, че бременната кърмачка трябва да отбие кърмачето, тъй  като кърмата става „отровна“ за него.

Основата и за двете представи е една и съща – кърмата е обкръжена от вярвания за специалното й значение за детето и за майката кърмачка.

zlite siliВсички сме чували, че бременната жена е „с единия крак в гроба“. В съвременността сме свикнали да възприемаме този израз само като символ за опасностите, които обкръжават родилката. От друга гледна точка обаче това е още един израз на вярването, че бременната жена има гранично състояние между човешкия свят и особения свят на хаоса, където власт над нея имат непознати и често страшни сили. Нероденото все още не е човешко дете – до раждането си и известно време след него то е част от хаоса и трябва да бъде свързано с човешкия свят чрез специални обреди.

Знаете по какъв начин във всички култури се посрещат и приобщават чуждите хора – предлага им се храна (хляб и сол). Чрез ритуалното споделяне на трапезата „чуждите“ стават „свои“ и биват приети.

bf-artКърмата играе точно тази роля на преход между хаоса, от който идва детето към човешкия свят. Тя е едновременно част от природата (природна и необработена храна) и продукт (произведена е от човек, който е част от обществото – майката), затова има също своето значение като граница и преход. Първоначално като единствена храна, а след това наред с „човешките“ храни тя съпровожда детето през първите няколко години от живота му. В народната традиция важността на кърменето е дълбоко вкоренена и прекратяването му преди 2-3 годишната възраст се случва само при необичайни обстоятелства. Отбиването на детето е ритуално и играе съществена роля за приобщаването му – то е последната стъпка в прехода, след което детето става окончателно част от общността на хората и няма път назад към хаоса.

Кърмата като специален мост между световете обаче дава  две възможности детето да се върне към хаоса – ако майката-кърмачка забременее или ако след ритуалното отбиване детето отново погълне кърма.

pregnantЗабременяването на кърмачката я връща отново в граничното състояние между силите на хаоса и човешкия свят. Оттам идва и забраната за кърмене при бременност и идеята, че кърмата става „отровна“ – тя може да „отрови“ детето и да го откъсне от общността. Затова този път бързо се затваря чрез спешно отбиване на кърмачето.

evil_eyeПодобно нещо се случва и ако отбитото дете отново получи кърма – тя ще му даде сили и способности, които останалите не притежават и по този начин ще го отдели от тях. Светът на живите и светът на хаоса във фолклора (и във вълшебните приказки) са отделени по много прост начин – живите не виждат мъртвите и вълшебните сили и обратното, съществуват редица обреди, които имат за цел да направят живите „невидими“ и съответно неуязвими за страшните сили на отвъдното. Ако детето получи отново специалните „гранични“ сили на кърмата, воалът между тези два свята се прекъсва. То получава способности от „отвъдното“, т.е. възможността да „вижда“ неща, които другите не виждат и така да привлича вниманието на силите на хаоса върху живите (урочасването).

Това са вярванията, които лежат в основата на упоритите и предавани от уста на уста с поколения съвети, целящи да предпазят кърмачката и кърмачето от вреда. Вредата в случая идва от вярванията и разбиранията за света, а не от физиологични причини.

От медицинска и физиологична гледна точка не съществува пречка детето да се върне към кърменето след прекъсване, нито има проблем бременната жена да продължава да кърми, стига бременността да се развива нормално и майката да има желание за това.

References:

Мария Маркова, „Майчината кърма като първа храна“, Минало 1/2001, Новото време

Какво се случва с гърдите при постепенно отбиване

При постепенното отбиване – независимо дали то настъпва няколко месеца или няколко години след раждането – обикновено броят на кърменията (изцежданията) е намалявал постепенно, а заедно с това и количеството мляко. Така че когато детето или вие решите, че е време окончателно да спрете, в гърдите вече няма много мляко.

Въпреки това окончателното спиране често предизвиква опасения и притеснения. Нормално е да се чудите какво става с млякото, което няма да бъде отстранено, как ще се отрази това на гърдите ви, дали ви е нужна консултация с лекар за изписване на лекарства и как да подпомогнете процеса.

Има още

Гост-статия: „От първа до последна глътка“

(или как се отбива ‘голямо’ дете)

Xedra: Статията е написана от майката на Илия в знак на благодарност за помощта и информацията, които са получили през почти тригодишния им стаж с кърменето. И макар да не отразява непременно моите лични вярвания, показва много непосредствено преживяванията и усещанията, с които се сблъскват много майки, решили да отбият голямото си кърмаче по тяхно желание, преди то да е съвсем готово за тази стъпка. Вярвам, че споделеното от нея ще докосне и ще даде и на други майки увереността, че кърменето наистина е като всяка друга връзка – ако един от двамата партньори усеща ясно, че е време да приключи, тогава краят е дошъл. В ръцете на всеки от нас е това да се случи по начин, който показва уважение и разбиране към детето.

Има още

Намаляване на действието на приемани от майката лекарства върху кърмачето

Понякога се налага майката да се лекува и да приема медикаменти, докато кърми своето бебе. Това често предизвиква притеснения.

Как ще се отрази лекарството на бебето? А на кърменето? Трябва ли да спра да кърмя, докато приемам лекарства? Как да намаля до минимум възможните странични ефекти върху детето?

Има различни начини да се справите с тези тревоги в зависимост от състоянието ви, възрастта на бебето, честотата на кърмене и спецификите на лекарството, което се налага да приемате. 

Има още

Първи стъпки в… отбиването

Краят на кърменето е един точно толкова важен и точно толкова емоционален момент, колкото е и началото му. Независимо от това кога настъпва този край, кърменето е създало основата на разностранни и богати емоции и чувства, които протичат помежду ви.

Нормално е да подхождате към отбиването със същото вълнение, страхове и съмнения, каквито сте имали и в началото, при първите ви опити за кърмене. Емоциите и притесненията са много подобни – Какво трябва да правя? Как ще се отрази на детето? Дали ще боледува? Как ще заспива? Какво ще правим с храненето, то все още суче много? Как ще се променят отношенията ни?

Има още

Какво ще стане с гърдите ми?

Нормален въпрос, който всяка очакваща да стане майка жена си задава с известно притеснение. Какво ще се случи с гърдите ми при тези бързи промени заради кърменето? А когато спра да кърмя?

Има още

Credo или Защо вярвам в естественото отбиване

Дебатът докога е редно, разумно и нормално да се кърми едно дете е яростно оспорван и подеман наново навсякъде, където се събират на раздумка майки с различни представи и усещания по темата. Вследствие на една удивително цивилизовано протичаща дискусия по въпроса във форумите на „Часът на мама“ успях да формулирам за себе си много от собствените си възгледи и несъгласия с основните изтъквани аргументи срещу кърменето на дете, което вече не е бебе (това определение варира силно, като в конкретната дискусия въпросът се въртеше около кърменето на деца над 3г възраст). Има още