Личният ми глас се чува рядко в блога… може би защото основната му идея е да предоставя помощ и информация за кърмене, а не мен самата.
Но понякога се случват неща, които провокират мисъл и коментари и не ми се иска да се изгубят ей така просто или да си останат само в мислите ми.
И тъй като днес по интересно стечение на обстоятелствата два пъти се сблъсквам с един и същи цитат, реших, че си заслужава да си го помисля на глас 🙂
Гласът на Diane Weissinger и провокативният й начин да представя реалността от неочаквана гледна точка не може да бъде сбъркан, дори когато е в компанията на други, също толкова известни фигури.
„Представете си, че гърдите ви отделяха адаптирано мляко, а кърмата е налична и може да се дава, но само от шише – какво бихте избрали?“
Прекрасна провокация и илюстрация на това, че повечето хора, които са наясно с предимствата на кърменето, биха избрали млякото (продуктът) пред кърменето – процесът. Кое е по-важното от двете обаче е точно толкова фундаментален и неразрешим въпрос, колкото и този за кокошката или яйцето.
Предвид от колко време се занимавам с кърмене, знам защо се задава този въпрос – защото все повече се разпространява практиката на „хранене с кърма“ в ущърб на кърменето директно на гърда. Важността на общуването и взаимодействията между майката и детето сякаш се изгубват, когато се мисли повече за ползите от кърмата, отколкото да се гледа цялото – кърменето като реката от мляко и любов едновременно, която тече между майката и бебето.
И въпреки всичко въпросът ми се видя нечестен, когато се замислих какво наистина бих избрала.
Естествено, че бих избрала детето ми да получава кърма от шише – не защото няма да ми липсва общуването с него и всички онези безкрайно прекрасни моменти, които съм споделяла с дъщеря си в продължение на 4 години. А просто защото бих била готова да жертвам себе си и собствената си загуба, за да мога да осигуря за детето си това, което смятам, че е по-добро за него. Идеята да му давам от гърдите си нещо, за което ще се притеснявам какво ще му причини и доколко му вреди, би убило всяка емоция, която се очаква физическият ни контакт и близостта ни да предизвикват у мен и у детето…
Като консултант по кърмене определено съм наясно с всички хитроумни начини да избегна тази разкъсваща драма. Едва ли би имало друга ситуация, в която да мога да погледна на достинекса като на най-чудесното лекарство, което е измислено, защото най-бързо би ме доближило до целта ми – да спра това, което изтича от гърдите. Защото тогава бих могла да използвам системата за хранене на гърдата, така че напук на всички обстоятелства детето да получава кърма – и то на гърдата.
Интелектуално и въз основа на всичко, което знам, това би бил най-разумният начин… В практичен план обаче си давам сметка, че мразя тръбички и всяко нещо, което изисква по-дълго време за почистване, отколкото за използване… И колкото и да ми се иска да мога гордо да кажа, че бих издържала на 8-кратно миене на тръбички ежедневно и еженощно, заради детето, толкова честно си давам сметка, че вероятно не бих могла да го правя продължително време по този начин…
Дали това ме прави добра, лоша или просто реална, не знам. А вие какво бихте избрали?
Like this:
Like Зареждане...
