Новороденото ми бебе не може / не иска да суче – какво да правя?

Като всяка майка, и вие сте очаквала с нетърпение раждането на бебето. Подготвила сте се за първото кърмене с голямо желание и упорито опитвате да слагате бебето на гърда, но… то отказва да съдейства. Детето плаче и се дърпа от гърдата, или поема зърното, но не прави нищо повече от това и заспива веднага. Това създава огромен стрес, кара ви да се чувствате много потисната и разколебана и започвате да се съмнявате дали въобще кърменето ще се получи.

Не се отчайвайте и не го приемайте, сякаш бебето „не ви иска“ – бебетата са родени да сучат и ако не могат, значи има нещо, което не е наред. Това, което поведението им на гърдата ни казва, е следното:

„Аз искам да суча – това е нормалното ми състояние и огромна необходимост за мен. Ако не ми беше важно и ако не го исках толкова много, нямаше така да плача и да се ядосвам, че не ми се получава.

Щом не суча, значи не мога – има нещо, което ми пречи!“

Реклами

Кърмене на недоносено бебе

В главната роля – Ния, родена 33 г.с и 4 дни, 1950 гр. Само на гърда от 37 г.с. 

Раждането на бебе/та няколко седмици преди термин винаги е шок. Съвсем не сте го очаквали, може би все още не сте готови да посрещнете своето дете у дома. Всичките ви планове са се променили внезапно, сега сякаш нямате почва под краката си и не знаете какво да правите. Стресът е огромен, а объркването и притесненията са нормалната реакция в тази ситуация.

„Големи недоносени“ се наричат бебетата, родени между 34 и 37 г.с. Вашето бебе е много различно от малките недоносени, тъй като е с тегло близко или почти в нормата, диша добре самичко и може да се храни през устата. Въпреки това липсващите няколко седмици развитие в утробата го правят по-уязвимо и значително по-незряло от роденото на термин дете, дори състоянието и теглото му да са много добри и да ви изпишат от болницата много бързо.

Кърменето или млякото?

Личният ми глас се чува рядко в блога… може би защото основната му идея е да предоставя помощ и информация за кърмене, а не мен самата.

Но понякога се случват неща, които провокират мисъл и коментари и не ми се иска да се изгубят ей така просто или да си останат само в мислите ми.

И тъй като днес по интересно стечение на обстоятелствата два пъти се сблъсквам с един и същи цитат, реших, че си заслужава да си го помисля на глас 🙂

Гласът на Diane Weissinger и провокативният й начин да представя реалността от неочаквана гледна точка не може да бъде сбъркан, дори когато е в компанията на други, също толкова известни фигури.

„Представете си, че гърдите ви отделяха адаптирано мляко, а кърмата е налична и може да се дава, но само от шише – какво бихте избрали?“

Прекрасна провокация и илюстрация на това, че повечето хора, които са наясно с предимствата на кърменето, биха избрали млякото (продуктът) пред кърменето – процесът. Кое е по-важното от двете обаче е точно толкова фундаментален и неразрешим въпрос, колкото и този за кокошката или яйцето.

Предвид от колко време се занимавам с кърмене, знам защо се задава този въпрос – защото все повече се разпространява практиката на „хранене с кърма“ в ущърб на кърменето директно на гърда. Важността на общуването и взаимодействията между майката и детето  сякаш се изгубват, когато се мисли повече за ползите от кърмата, отколкото да се гледа цялото – кърменето като реката от мляко и любов едновременно, която тече между майката и бебето.

И въпреки всичко въпросът ми се видя нечестен, когато се замислих какво наистина бих избрала.

Естествено, че бих избрала детето ми да получава кърма от шише – не защото няма да ми липсва общуването с него и всички онези безкрайно прекрасни моменти, които съм споделяла с дъщеря си в продължение на 4 години. А просто защото бих била готова да жертвам себе си и собствената си загуба, за да мога да осигуря за детето си това, което смятам, че е по-добро за него.  Идеята да му давам от гърдите си нещо, за което ще се притеснявам какво ще му причини и доколко му вреди, би убило всяка емоция, която се очаква физическият ни контакт и близостта ни да предизвикват у мен и у детето…

Като консултант по кърмене определено съм наясно с всички хитроумни начини да избегна тази разкъсваща драма. Едва ли би имало друга ситуация, в която да мога да погледна на достинекса като на най-чудесното лекарство, което е измислено, защото най-бързо би ме доближило до целта ми – да спра това, което изтича от гърдите. Защото тогава бих могла да използвам системата за хранене на гърдата, така че напук на всички обстоятелства детето да получава кърма – и то на гърдата.

Интелектуално и въз основа на всичко, което знам, това би бил най-разумният начин… В практичен план обаче си давам сметка, че мразя тръбички и всяко нещо, което изисква по-дълго време за почистване, отколкото за използване… И колкото и да ми се иска да мога гордо да кажа, че бих издържала на 8-кратно миене на тръбички ежедневно и еженощно, заради детето, толкова честно си давам сметка, че вероятно не бих могла да го правя продължително време по този начин…

Дали това ме прави добра, лоша или просто реална, не знам. А вие какво бихте избрали?

Как да науча кърменото си бебе да пие от шише?

Задачата да придумате щастливо сучещо бебе да приеме нещо странно, с особена форма, твърде различно като усещане от гърдата и от което се пие по неизвестен за детето начин, може да се окаже неочаквано сложна и затрудняваща.

Запазване на уменията за кърмене при хранене с шише

Хранене на кърмено бебе с шише може да се наложи по много разнообразни причини:

• Раздяла на майката и бебето
• Трудно преодолими пречки за сукане
• Медицинско състояние на бебето
• Необходимост от дохранване

Бебешките шишета са се наложили като удобен и сравнително безопасен начин за хранене на бебето, когато кърменето е затруднено.

Тъй като е известно, че понякога храненето с шише може да доведе до отказ на бебето от гърдата, кърмещите майки често биват предупреждавани да не използват шишета.