Да излекуваме коликите – четвъртият триместър, успокояващият рефлекс и петте правила

Гост-автор д-р Харви Карп, автор на книгата „Най-щастливото бебе в квартала“

„Просто сложете памук в ушите си и джин в стомаха си“ – съвет за справяне с коликите от 19 век

Бебешкият плач е бил отдаван на всичко възможно, като се почне от урочасване… през упражнение за дробовете… мозъчна незрялост… до силни стомашни болки. Дори самата дума колики идва от старогръцката дума „коликос“, която означава спазматични болки и има същия корен като думата „колон“ (бел.прев. – право черво). Но, независимо от тези теории, този изключително чест проблем си остава една от най-дълго съществуващите медицински загадки.

Много е трудно да си около пищящото бебе със зачервено лице. Потиш се, кръвното ти се качва и когато нищо, което правиш, не го успокоява, изпадаш в голям стрес. Не е за чудене, че повечето от нас, които са се грижили за плачещо новородено, сигурно в един момент са си мърморили под нос: „Защо не се раждат с копче за изключване на рева?“ А може би бебетата наистина имат такова, но просто сме го пропуснали!

През 1980г., като докторант към Развитие на детето в Калифорнийския университет в Лос Анджелис научих нещо, което ме изуми… някои култури по света изобщо нямат колики (1). С други думи, техните бебета обикновено се успокояват само след минута или дори по-малко. И започнах да се чудя: „Дали тези родители не са открили онова копче?“

Този въпрос доведе до 20-годишно проучване на бебешкия плач и търсене на древни начини да се помогне на тези 20% новородени, които плачат повече от 3ч на ден (2). Сега вече мисля, че знам какво им става на тези бебета… и то не е газове.

Газовете са основно голямо количество топъл въздух

Наличието на газове изглежда логична причина за бебешкия плач. Неспокойното бебе често се превива, изплаква сякаш от болка, стомахчето му къркори и изпуска газове. Не е за чудене, че поколения лекари са давали на новородените опиум, антиспазматични лекарства и капки, за да ги успокоят.

Но – макар да е ясно, че някои бебета плачат от алергия към мляко (10-15% от случаите на колики) (3) и някои от рефлукс с връщане на стомашни киселини (~3% от случаите на колики) (4), болки в червата не може да са причината за повечето случаи на колики, защото:

• Коликите започват към втората седмица, свършват третия месец и са най-силни вечер, а наличие на газове има веднага след раждането, продължава дълго след третия месец… и се случва през целия ден

• Неспокойните бебета често се успокояват от возене в кола и друсане… а тези неща не спират болките

• Рентгенови снимки на бебетата показват наличие на по-голямо количество газове след като спрат да плачат, отколкото преди да започнат (5)

• Коликите напълно липсват при някои култури в света… но газовете си ги има (6)

• Антиспазматичните лекарства може да подействат, защото те са също така с приспиващо действие

• Две двойни независими изследвания показват, че симетиконът не е по-ефективен за спиране на плача отколкото водата (7) (8)

Гастро-езофагеален рефлукс – прекомерното връщане на мляко?

При много плачещи бебета се подозира наличието на тежка форма на гастро-езофагеален рефлукс. Повечето бебета имат рефлукс, разбира се, но те са добре… и тогава просто го наричаме връщане на мляко. При някои бебета ГЕР е причина за болки, но това не е често срещано.

DeBoissieu и колегите му (9) преглеждали 219 деца на възраст под 1 месец, изпратени за оценка на ГЕР. От всички бебета с рефлукс 44% били неспокойни, 33% имали значително повръщане и 30% не наддавали добре… но нито едно нямало болки след хранене. Откриването на възпален езофагус изобщо не било свързано с плача.

Heine и сътрудници в Австралия прегледали картоните на 24 изключително ревливи бебета на 3-месечна възраст, които минали на изследвания за рефлукс… само едно от тях имало ГЕР (10).

В много комплексно изследване Moore и колеги лекували 30 ревливи бебета (на възраст 3 до 12 месеца), които имали доказан ГЕР, с лекарството омепразол. Медикаментът значително намалил нивата на киселинност в езофагуса… но изобщо не намалил неспокойствието на бебетата. (11)

Една от най-важните причини, поради които бебетата получават грешна диагноза, е заради нормален бебешки рефлекс, наричан „гастро-количен“ рефлекс. Той кара бебетата да акат веднага след хранене. При повечето бебета това се случва без никакво усещане, но малко на брой бебета реагират силно към него (подобно на начина, по който някои бебета реагират рязко при силен шум). По средата на храненето те може внезапно да започнат да се превиват и да заплачат.

Ревовете от колики обикновено са най-силни към 6.седмица и се подобряват значително през третия месец. От друга страна обаче хранителната алергия и ГЕР обикновено продължават да са зле и на 4-месечна възраст и изчезването им може да отнеме година или повече. Така че ако плачовете на неспокойното бебе не се подобрят след третия месец, подозирайте храносмилателен проблем.

И така – ако неспокойните бебета не плачат заради болки в коремчето, какво точно се случва? Колкото и странно да звучи, мисля, че истинската причина, поради която бебетата получават колики е защото в определени отношения те се раждат три месеца предварително!

Липсващият четвърти триместър

Малките кончета могат да ходят и дори да тичат още първия ден от живота си. Те са наистина готови да се родят, когато напуснат майчината утроба. За сравнение, човешките новородени приличат много повече на плода в утробата, отколкото на деца. Дишането им е неравномерно, имат произволни потрепвания (тремор)… дори се нуждаят от помощ, за да се уригнат. Чак след 2-3 месеца се усмихват, гукат и изглеждат готови да са тук.

Нашите бебета нямат големи здрави тела като конете, но ние имаме големи мозъци. В действителност те са толкова големи, че раждането през 9.месец е свързано с почти невъзможно притискане. Разширената маточна шийка има 10см диаметър (обиколка 31,4см), а обиколката на главата на новороденото е 34-35см. Нашите бебета с големи мозъци трябва да се родят след 9 месеца, макар че в много отношения би им било полезно да прекарат още няколко месеца в стимулацията на майчината утроба.

Да, казах стимулация. В утробата плодът получава постоянен масаж от мускулните стени на матката, често е гъделичкан и непрекъснато е обкръжен от шума на кръвта, минаваща през плацентарните артерии (шум, който е по-силен от този на прахосмукачката!).

Повечето родители по света интуитивно имитират полюшването, обгръщането и съскащия шум на утробата, но в нашата култура погрешно сме учени да говорим тихо и да се движим на пръсти около бебето, защото вярваме, че то има нужда от тишина и спокойствие… нищо не би могло да е по-далеч от истината! Вместо да са свръхстимулирани, повечето от нашите бебета получават значително по-малко стимулация от необходимото.

Да се пресъздаде сензорното обкръжение от утробата е толкова важно за новородените не защото те изпитват носталгия по „хубавия живот“, който са имали вътре, а защото така се задейства един важен, но непризнат преди рефлекс на новороденото, който аз наричам успокоителен рефлекс.

Успокоителният рефлекс

Успокоителният рефлекс е „примитивен“ рефлекс (или група от рефлекси), който представлява почти автоматично изключване на бебешкия плач. Вярвам, че е еволюирал милиони години не като начин да се успокояват неспокойните бебета, а като начин да се успокоява неспокойния… плод. През последните месеци на бременността този вроден рефлекс поддържа плода почти в транс, като по този начин намалява вероятността бебето да се движи прекалено и случайно да оплете пъпната връв или да заседне в позиция, правеща раждането невъзможно.

Петте правила

За разлика от коленния рефлекс, за който има само един начин да се задейства, има 5 неща, които родителите могат да направят, за да задействат успокоителния рефлекс:

• 1) Повиване (бел.прев. – има се предвид плътно загръщане на бебето с леко одеалце, а не вредното повиване с изпънати крачета) – плътно, с ръцете надолу

• 2) Странична позиция или по корем (бел.прев. – има се предвид да се държи бебето на ръце в такава позиция, а не да лежи/спи по корем!) – макар че да спи по гръб е най-безопасната позиция, това е и най-малко ефективната за успокояване на плача

• 3) Силен звук шшшш – висок, продължителен бял шум

• 4) Люшкане – ритмично движение

• 5) Сучене – за много неспокойното бебе тези древни методи трябва да бъдат прилагани всички наведнъж и толкова енергично, колкото плаче то самото. (Трябва да се чувствате сякаш „танцувате“ с бебето, като то ви води!)

Звучи твърде добре за да е истина? Д-р Стивън Шелов, главен редактор на книгата „Грижи за вашето новородено бебе и малко дете“, издание на Американската педиатрична академия, казва за The Happiest Baby DVD – „Подходът на д-р Карп е най-добрия начин, който ми е известен, за да се помогне на плачещото бебе“.

Подходът на д-р Карп се дискутира в DVD и книгата му „Най-щастливото бебе в квартала: Нов начин как да успокоите плачещото бебе и как да му помогнете да спи по-дълго“. За повече информация посетете http://www.thehappiestbaby.com/.)

Bibliography

1) Konner MJ, Ethological Studies of Child Behavior, Cambridge Press, 1972
2) Brazelton TB, Crying in infancy, Pediatrics 4:579-588, 1962
3) Forsythe BW, Colic and the effect of changing formulas, J Pediatrics 115:521-526, 1989
4) Poole S, The infant with acute, unexplained, excessive crying, Pediatrics 88:450-455, 1991
5) Lester B, Barr R, eds, Colic and Excessive Crying, Report of the 105th Ross Conference on Pediatric Research, 1997
6) Illingsworth R, The 3-months colic, Arch Dis Child 29:165, 1954
7) Danielsson B, Hwang CP, Treatment of infantile colic with surface active substance (simethicone), ACTA Ped Scan 74:446-450, 1985
8) Metcalf T et al, Simethicone in the treatment of infantile colic, Pediatrics, 94:29-34, 1994
9) de Boissieu D, Dupont C, Barbet JP, et al: Distinct features of upper gastrointestinal endoscopy in the newborn. J Pediatr Gastrointerol Nut, 18:334, 1994
10) Heine R, Jaquiery A, Lubitx I, et al: Role of gastro-oesophageal reflux in infant irritability. Arch Dis Child, 73:121, 1995
11) Moore DJ, Tao BS, Lines DR, et al: Double-blind placebo-controlled trial of omeprazole in irritable infants with gastroesophageal reflux. J Pediatr, 143:219, 2003